петък, 9 септември 2011 г.

Торта "Тура ми Сийка" или как се прави десерт в екстремна ситуация

Знаете, обичам да готвя. Но вероятно още не съм споменала, че и синът ми обича да готви. Той е на почти 5 г., зодия Скорпион и гледа телевизия "Фиеста" със същия ентусиазъм, с който гледа и анимация. Той е убеден, че знае всичко и вече е велик готвач, заслужаващ собствено телевизионно шоу.
Днес Алекс се събуди с мисията да ме накара да приготвим торта. Торта със сметана, бишкоти, шоколад ... аха и да стане Тирамису. Но ето как благодарение на милото ми семейство, импровизираното тирамису се превърна в торта "Тура ми Сийка".
  




Необходимите продукти:

-шоколад
-банани (2 бр., останаха неизползани около 60% от тях)
-праскови
-мляко, заквасена сметана, кисело мляко, крема сирене и ако имате друго млечно произведение в хладилника, вероятно можете да "турите" и него
-бишкоти
-какао
-сушени боровинки, (не са необходими за тортата, но главният готвач ги поиска и после ги изяде докато чакаше).
-диск с филмче, сапун и сок (нямам идея защо, но в магазина Алекс беше категоричен, че са наистина необходими).
-още шоколад
- търпение 

За крема:

Чувала съм, че мога да разтопя шоколада на парна баня, започвам, но Алекс иска да бърка, а шоколадът не се топи, става на топка и засяда в бъркалката.

"Мамооо, а сега как ще го измъкнеш от там? Дали да не го  оближа? Може ли аз да го разбъркам? Може ли да сложа лед?"

Няма място за паника. Повишавам температурата и шоколадът става като по телевизията, лъскав и гладък. Разбивам в голяма купа сметана и малко захар. Става хомогенно и красиво. Алекс налита като ентусиазиран кокершпаньол от купа на купа и иска да бърка. Давам му да мачка банан, на този етап без особена идея.  Той мачка мълчаливо около 4 безценни секунди, след което започва да пита:

"Мамоооо, готово ли е? Да сложа ли захар? Да сложа ли сметана? Какво да сложа? Сирене, топено сирене? Аааа, крема, добре."


На този етап още не знам за какво ще ползвам гореописаната смес. Но след като съм добавила шоколадът към сметаната, установявам, че кремът е прекалено сладък.
Без паника! Всичко може да се оправи с доброто старо кисело мляко. Добавям мляко, още мляко... кофичка мляко и нещата започват да придобиват по-хармонични краски.

"Мамоооо, може ли аз да бъркам? А може ли да сипвам мляко? Мамо, дръж миксера...опа...малко падна на земята, ама са само две капчици. Едната по-голяма, но другата е мъничка! Няма нищо..."

Кремът е готов, но в този момент забелязвам онази мешаница от банан, крема сирене и мааалко шоколад, като последното е волен щрих на майстор-готвача. Много е малко за да е отделен пласт, но пък е много за да се направя, че не съществува. А и в крайна сметка, съединението прави силата, изсипвам банановата смес при останалия крем. Следва вик:

"Мамооо, аз ще бъркам!"

Почти съм готова да започна да редя бишкотите и идва Старши. Поразбърква небрежно всяка паничка, поглежда в купата критично като един истински Рак. Решавам да го изгоня преди да е станало късно и... той проговаря:

"Хмм, тази торта би била чудесна с един хубав крем..."

И кажете ми сега, вие какво разбирате от тази реплика

А: Кремът ти не струва.
Б: Тортата би била чудесна с яйчено-ванилов крем.
В: Група извънземни ме отвлякоха, ампутираха чувството ми за такт и ме върнаха в кухнята.

Иииии, верният отговор е "Б", но май извънземните са  поокастрили търпимостта и шестото ми чувство.

Втори етап, подреждане на тортата.

Време е да наредя тортата и за целта търся един от подходящите за това съдове. Оказва се, че за това количество крем мога да използвам:

А: Леген
Б: По голям леген
В: Поцинкована кофа

За щастие положението не е толкова трагично, решавам да рискувам с малката стъклена тавичка на свекърва ми. Хубаво е да забравяш да връщаш чуждите вещи, винаги можеш да се изненадаш, че ги имаш и да ги вкараш в употреба.

Алекс е много доволен да дави бишкоти в мляко. Вероятно само режисьорът на "Титаник" е изпитвал по-голяма наслада. Слагаме пласт бишкоти, после крем и... добре де, решавам да наръся малко сушени боровинки. Втори пласт бишкоти, чувствам се уверена като Джулия Чайлд пред тава с кифлички. И тъкмо когато посягам да отворя втория банан за да го нарежа върху крема, чувам Старши зад гърба ми:

"Защо ти е този банан!? Не обичам тази комбинация, банан и шоколад, не я харесвам." 



Отдалечавам се от банана и се благодаря, че главният готвач играе на междузвездни войни с две боровинки и не може да издаде какво се случи с банан №1. Слагам праскова, оказва се правилното решение. Мразя да не съм права!

Постепенно тортата стига до предела на тавичката и вече е готова за уговорената почивка до след вечеря. Майстор-готвача ми помага да я наръсим с какао, това сякаш е единствената и прилика с тирамису до тук. Но пък шефа е доволен от свършената работа и се оттегля на заслужена почивка. Аз решавам, че тази торта е събитие, което заслужава да бъде описано. Един обикновен катастрофален ден със сладък край.


Бон Апети, Сийке!

сряда, 7 септември 2011 г.

New kid on the block или у дома с новото бебе


 автор: Ива Петкова за сп. Майчинство 2011

Ето на, вече сте майка! 
Раждането е било емоционално, еуфорично, уникално изживяване, кулминацията на едно дълго очакване. Той (а може би тя) е тук и кротко спи зад пластмасовата преграда на болничната кошарка. Прекарали сте няколко дни заедно, заобиколени от забързани визитации, уморени жени в дълги нощници, фаянс и трепетни телефонни разговори. 
С всичките си недостатъци на болничната атмосфера, знаете, че тези дни са били толкова наситени с емоции, че неминуемо ще ви липсват някой ден. 
А след час вече ще сте у дома с новото бебе...




Дали е странно, или съвсем очаквано, но често в разговор с майки на новородени бебета чувам репликата , „Де да можеше бебетата да идват с наръчник за експлоатация!”. Толкова много информация, толкова много „трябва”, които просто не сработват като по книгите. Сякаш не се справяте, както се очаква от вас или просто книгите са писани за друго бебе, не за вашето. И последното наистина е близко до истината, вие и вашето бебе сте уникални и инструкциите за употреба са скрити някъде там, във вашите инстинкти и в сигналите на бебето. Ето няколко идеи за възвръщане на комфорта, увереността и вярата в собствените ви сили, които са ключът към разбирането на нуждите на новороденото бебе. Надявам се това да отвори поне първата страница към наръчника за експлоатация на кърмачето, а нататък книгата ще я пишете вие.

I’m coming home,  I’m coming home, tell the world I’m coming  home! ... или пък не.
Новото бебе неминуемо е повод за празник и за роднините. Но обмислете дали е добра идея да си причините стреса на многото гости точно в този момент. Нормално е както майката, така и бебето да имат нужда от малко време насаме, за да установят спокоен ритъм на ежедневието си. Ако още от вратата бъдете посрещнати от добронамерени, но все пак чужди на ежедневието ви хора, ако всеки от тях ви дари с по някой съвет, заръка или още някое „трябва”, възможно е това да напрегне както вас, така и бебето.

Мама знае. Разбира се, ако имате възможност да се възползвате от съдействието на някоя от бабите на бебето или друг помощник, това е чудесна идея. Позволете й да почисти и сготви вместо вас, да ви направи чай или да донесе вода, да пусне пералнята или просто да бъде там, когато имате нужда от още един чифт ръце. Но не се притеснявайте деликатно да отклоните предложения от типа „Дай да ти подържа бебето, докато наготвиш” или „Аз знам по-добре как се гледа бебе, ти само гледай и се учи”.

Дайте си време, това е само трета среща. Първите дни може да са трудни, хаотични и объркани. Може би бебето ще бъде за пръв път с вас за 24 часа в денонощието и вероятно ще се държи неочаквано. Вие сте се срещнали с вашето бебе в мига на раждането, опознали сте се в първите дни, но в една малко по-различна, по-чужда среда, сега идва ред на третата среща, на която е време да си гласувате доверие, но и да не избързвате. Дайте си време да се сработите и да се аклиматизирате. Нормално е да има дни, в които бебето ви да иска да суче много на често, да заспива, след като е изсукало гърдата, а след 15 минути да се буди и да търси още. Това не е задължително да е свързано с глад. За бебето кърменето не е само хранене, то е и успокоение, и уют, и начин да преодолее по-лесно болката или да заспи. В ръцете на мама то се чувства на мястото си.

Холивудските и съседските бебета. Забелязали ли сте как във филмите бебетата винаги се раждат пухкави и красиви, спят с щастливо вдигнати ръчички сред дантелите на кокетни бебешки люлки, докато мама и тати се усмихват блажено над тях. А бебето на съседката, то се храни на три часа от самото си раждане, спи по цяла нощ и денем тихо гука в специалното си бебешко шезлонгче. Бебето на приятелката на лелята на свекърва ви вероятно се успокоява самичко, то няма нужда да бъде гушкано и спи откакто се е родило в собственото си легло. Истории много и винаги ще ги чуете в най-неподходящия момент. Бебетата обаче са различни, различни от холивудския образ, различни едно от друго, с различни потребности, различен ритъм и, за разлика от гореспоменатите, те са истински бебета. 

За разлика от холивудските бебета, истинските новородени имат нужда да сучат често, около 8-10 пъти в денонощие, понякога и повече. Не е невъзможно едно активно, силно, будно новородено да успява да изсуква гърдата за 20тина минути и след това спокойно да спи 3 часа. Но в първите седмици повечето новородени бебета имат нужда да бъдат кърмени на по-малки интервали и често да сучат по-продължително време.

Ако бебето ви е сънливо, ако не се буди за хранене, прави паузи, по-големи от 3 часа, може да е добра идея да инициирате кърмене, да го събуждате. Много хубаво не е на хубаво, както казват хората, прекалено продължителния сън при новородените бебета може да е предпоставка за проблем.  Нерядко бебетата са сънливи под въздействието на външни фактори като жълтеница, упойки и др. медикаменти по време на раждане. Ако се хранят често, това може да помогне да се справят по-бързо с жълтеницата (билирубинът, причинител на жълтеницата, се изхвърля с изпражненията). Но ако бебето прави прекалено големи паузи, храни се рядко или суче неефективно, това може да задълбочи проблема. Колкото по-малко се храни бебето, толкова по-малко сили има, толкова по-трудно изсуква гърдите и толкова повече спи. Това може да се отрази негативно върху наддаването, а и съответно върху количеството на кърмата.

Въпреки че бебето на съседката и малкото ангелче от филмите спи винаги в перфектно украсената си кошарка, повечето истински бебета се чувстват най-комфортно в прегръдките на мама, сучейки от гърдата й или просто спейки на топло и тясно. Слушайки звуците и гласовете и усещайки вибрациите, познати от деветте месеца в утробата, бебетата намират най-спокойното и познато място, от което имат нужда. В много култури, където Холивуд и производителите на стоки за бебета още не са толкова разпространени, майките носят бебетата си в приспособления, носилки или слингове, които осигуряват контакт с бебето и същевременно свобода на движенията за майката. Много майки се възползват от тези идеи и носят бебетата си в слинг или просто съчетават кърменето в комфортна поза с почивка и споделени мигове с бебето.

Разбира се, това не противоречи на нормалното желание на всяка майка да освободи ръцете си за малко, да има свободни моменти само за себе си или просто да си вземе топъл и разпускащ душ. Много майки са изобретили хитри трикове за внимателно отлепяне от спящите им кърмачета. Ако бебето се сложи да суче върху тънко одеялце или възглавница, а после се пренесе заедно с него в легълцето или в количката, вероятността да се събуди от докосването на студените чаршафи е по-малка. Някои майки намират за удобно да кърмят в легнала поза на голямо легло и когато бебето заспи, леко да се измъкнат, без да го местят. Много често бебетата спят по-добре, когато са на достатъчно тясно пространство. Една лека завивка, която да придържа ръчичките или оставянето да спи в количка (люшкането също може да помогне) може да се окажат търсеното решение. Често има трудни дни, в които нито една от тези идеи не сработва. Може да е полезно да кърмите бебето в слинг, докато се разхождате, да се заредите с много търпение и вярата, че всичко минава.

Нормално е! Много майки се чувстват объркани и подтиснати, защото се притесняват, че това, което прави тяхното бебе, се случва само на тях. Много често, когато майката сподели на някоя кърмаческа среща проблема си, разбира, че повечето майки са минали през подобни изпитания и тогава си отдъхва с облекчение. Не е сама!
Нормално е да сте изтощена и да ви се плаче. Нормално е да плачете от щастие, от изтощение или от умиление. Нормално е и да искате да гушкате бебето си постоянно, да го проверявате как диша нощем или да заспивате спокойно само когато под носа ви се носи сладката миризма на бебешка кожа. Също толкова нормално е да искате да прекарате няколко минути само със себе си. Нормално е да имате нужда от помощ, нормално е да бъркате. Нормално е да ви е трудно да взимате решения, които да се струват погрешни на околните.  Нормално е новороденото ви бебето да търси само мама, да иска да бъде гушнато сякаш постоянно. Също толкова нормално е и вашите приоритети да се променят.

Да поговорим! Колко би било удобно още в първите часове на срещата с Вашето бебе да има търпелив и подкрепящ човек, който да покаже някои малки тънкости на поставянето на бебето на гърда, да ви разкаже за нуждите му и да ви окаже подкрепа, когато сте неуверена или изплашена. А колко би било хубаво, когато си тръгвате от родилния дом, заедно с брошурите на производители на бебешки стоки и мострите козметика, да получите и насоки към кого да се обърнете, когато имате затруднения или въпроси за кърменето. Дали бихте се чувствали по-спокойни и уверени, ако знаете, че на една ръка разстояние има телефон, на който можете да зададете въпросите си за кърмене, да споделите притесненията си? А ако знаете, че близо до вас има цяла Ла Лече Лига група, майки с положителен опит в кърменето, които ежемесечно се събират и в приятна атмосфера обсъждат препятствията и приключенията, през които са преминали и поне един ЛЛЛ лидер или помощник по кърмене, когото може да потърсите, когато имате нужда? Ще се почувствате ли по-уверени и спокойни?
Хубавото е, че тези възможности вече не са само в сферата на разказите на майки, раждали и живеещи в чужбина. Не се притеснявайте да потърсите информация и помощ, когато имате нужда. Не се притеснявайте да зададете въпросите си, да споделите притесненията си. Включете се в някой от уебинарите или онлайн срещите, ако нямате възможност да посетите лекция наживо. Отделете малко време, дори и още преди да родите, за една Ла Лече среща или Бебешко кафе във вашия град, чуйте разказите на майките и се възползвайте от опита им. Вземете това, което ви се струва полезно, оставете излишното.


Можете да ни откриете на www.lllbg.org  или на националния телефон за консултации с Ла Лече Лига: 0888 555 385
Можете да зададете въпросите си за кърмене и захранване в подфорума за онлайн консултации на бг-мамма http://www.bg-mamma.com/index.php?board=85.0
Потърсете и групата ни във Фейсбук http://www.facebook.com/lllbg
Както и страницата на Бебешко кафе с Ла Лече Лига http://www.facebook.com/babycafe

събота, 6 август 2011 г.

Какви са тия Буби и коя, аджеба е Мара???

Случвало ли ви се е да четете спокойно кърмаческия форум на бг-мамма и изведнъж погледът ви да привлече тема от сорта "Голи и боси кърмачки ме преследват, помагайте!!!" И ако любопитството надделее и влезете да разгледате темата, мога с чиста съвест да ви приветствам с "Добре дошли в моя свят".




Преди няколко години, без да осъзнавам в какво се забърквам, реших да помогна в кампанията на Ла Лече Лига, чиято цел беше чрез отпечатване на тениски със забавни надписи и красивото лого на Ла Лече да събере средства и същевременно да зарадва майките с прекрасна дреха и възможност да са съпричастни. И така се започна. Заиграх се с дизайна, хрумнаха ми идеи и благодарение на предложенията на другите момичета от ЛЛЛ, се появиха и първите модели на  удобни и красиви дрехи за кърмене.



Всеки сезон "кърмаческата колекция" нарастваше и се развиваше, обсъждаше се и търпеше промени според вашите желания, изказани в темите в бг-мамма. Когато усетих, че това е "моята" мечтана работа и развитие на една бъдеща бизнас идея, тогава се роди и страничката на Буба Мара във Фейсбук. Въпреки всички предизвикателства на платформата, нещата продължиха да се случват, понякога трудно, понякога като песен. Реално се получи един общ проект, една интерактивна седянка и резултатът е поредната "кърмаческа колекция" - поискана, разисквана и изтърпяна, чакана и получена, колкото от мен, толкова и от всички вас, участниците в процеса.

Когато застана сред чувалите готови дрехи и сложа  надпис с ник на всеки пакет, осъзнавам колко много имена и никове знам, колко много истории помня, колко безценни моменти сте споделили с мен. Това не е просто производство на дрехи, това е възможност модата да бъде част от социалното общуване. Това май ме прави не просто дизайнер, благодарение на вас се чувствам като домакинята на седянката и усещането ми допада.
 



И така, малко по малко, цялото събитие и явление се сдоби с пространство, където да мога волно да пиша каквото ми дойде на душата.  Сдоби се и с име, Буба Мара или boobamara, нещо мъничко, непретенциозно, но на моменти безценно и толкова просто, че няма нужда от коментар, просто те кара да се усмихнеш.

Тези кампании носят и още една безценна възможност както за мен, като организатор, така  и за всяка майка, включила се в поръчките. В стойността на всяка дреха е включен процент (всъщност 10%), който отива като дарение за Ла Лече Лига. С тези пари се финансира издаването на брошури, плакати и други материали, които помагат на повече майки да получат информация, помощ и подкрепа за кърменето на децата си. Всяка майка, която поръчва дори и една блузка, помага на друга майка. А аз съм горда и щастлива, че съм част от организацията на кампанията и че мога да помогна с това, в  което съм най-добра :)

С това искам да ви благодаря за коментарите, за идеите и похвалите, за критиките и мрънкането, за търпението и доверието, за възможността да се вихря  на воля и да съчетая три от зоните, където се чувствам най-комфортно -  родителството, общуването и дизайна.


Благодаря, момичета и момчета :)

четвъртък, 5 май 2011 г.

Разговор с бременното си Аз

С удоволствие и нескрита гордост искам да споделя с вас моята първата статия, публикувана в сп. Майчинство. Тя е част от новата съвместна инициатива на Ла Лече Лига и сп. Майчинство, ежемесечна  рубрика за кърмене и захранване.

Разговор с бременното си Аз

Автор на статията е Ива Петкова, помощник по кърмене към Ла Лече Лига България за сп. Майчинство, www.deteto.info

Ако можех да седна на една маса със себе си, с бременното си за първи път АЗ и да споделя чаша капучино и есенцията на майчинството от сегашната си гледна точка, какво ли бих си казала? Сега си мисля, че бременността ми беше пропиляна в сравняване на колички и терзания дали ще се справя перфектно с майчинството. Губих време да търся „под вола теле”, да се самотретирам като „теле в железница” и да се поддавам овчедушно на страховете, наложени от филмови и обществени стереотипи. Иска ми се да можех да изпия тази топла напитка със себе си и да си кажа няколко неща, които да ми помогнат да изживея така пълноценно и жизнерадостно бременността си, както сега изживявам майчинството. Ето някои от тези неща...

Вярвай на инстинктите си, отговорите са в теб!
Помня как се терзаех какво ще правя с бебе на ръце и без българо-бебешки речник и старши инструктор. Дали ще се справя? Кой ще ми каже кое е правилно и кое - грешно? И на кого да вярвам? И ето, когато бебето ми се появи, усетих как отговорите сами изскачат от мен като от разлистена книга. Плачът на бебето ми отключваше силното ми желание да го гушна, да го вдигна и да го сложа на гърда. Усещането ми за правилно и грешно се изостри много и то предимно на интуитивно ниво. Нямаше книга, която да ме накара да държа бебето си гладно, защото.... (научно обяснение, което намирам излишно да цитирам), нямаше човек, който можеше да ме убеди, че да гушкам и нося новороденото си бебе е първа стъпка към падението на неговото възпитание. Майчинството ми даде ключ, който отключи в мен една уверена и интуитивна жена. И с израстването на децата ми с всеки ден усещах, че съм поела в правилната посока, дори и правейки грешки.

Нормално е да правиш грешки!
Перфектният родител бърка, знае го и се поправя. Перфектният родител взима решения, дори и когато има вариант те да са грешни. Перфектният родител показва на детето си, че и той бърка, че не е безгрешен и вездесъщ и че това е нормално. Перфектният родител знае, че няма перфектни родители. Сега го знам и аз.

Раждането не е като по филмите!
И слава Богу! Ужасявах се от представата си за главна женска роля в сценарий, в който аз лежа на количка, вързана като подивяло животно и крещя, докато група лекари с маски и пот на челата тичат до мен. Ужасявах се, че ще се налага да крещя, че ще ме боли, докато съм осветена и закована като опитно животно. С радост разбрах, че повечето холивудски сценаристи не са раждали. Раждането е много повече от това. То е емоционално, изтощително, възобновяващо, вълнуващо, треперещо, интимно и сладко-болезнено. Раждането
е нещо, което вършим аз и бебето, ние сме звездите в този филм, а лекарите и акушерите имат Оскар, но за поддържаща роля. Това помня аз, а ако знаех това, преди да родя, щях да очаквам събитието с по-малко опасения.

Кърменето е най-добрият начин за хранене на бебето ти!
Е, не че някога съм имала дилема дали да кърмя. Но отвсякъде чувах репликите „Ако имаш кърма...”, „Докато/когато кърмата ти спре...”, „Ако имаш късмет да имаш кърма...” Живеех с убеждението, че само богопомазаните кърмят и тайно се надявах да съм една от тях. От сегашната си гледна точка бих погледнала бременното си аз и бих й казала: „Момиче, търси логиката!” Само около 2% жени в световен мащаб имат реален здравословен проблем, който може да доведе до липса на лактация или недостатъчно кърма. Кърменето не е някаква награда, която получават само богопомазаните, кърменето е природният начин на защита и изхранване на нашия биологичен вид. Кърменето е логично.Когато бебето се роди, след него се изражда и плацентата и това дава старт на образуването на кърмата. Първоначално бебето изсуква капчици коластра, много мъничко като количество, но точно толкова, колкото е необходимо. Стомахчето на новороденото бебе е колкото черешка. Коластрата е първата ваксина, която бебето получава, първата защита, първата храна, първата прегръдка. След няколко дни, сучейки от гърдата, бебето започва да определя само колко количество храна да произвеждат гърдите на мама. Ха, изненада, бебето е шефът, то работи за храната си. Преди възприемах гърдите като съд, като чаша, която се пълни и изпразва, в която има или няма. „В чашата няма мляко” — минало свършено време. Сега знам — гърдите не са съд, те са по-скоро поточна линия. Кърмата, продуктът на моята фабрика, се произвежда на принципа на търсенето и предлагането. Ако има търсене, има и предлагане - пазарна икономика. Моето бебе, работникът, е най-важният фактор бизнесът да върви. Поточната линия произвежда кърма, а накрая на линията чака моят малък и гладен труженик. Колкото по-бързо и ефективно той изпразва поточната линия, толкова повече продукция преминава през нея, толкова повече кърма се произвежда. Ако работникът има проблем, поспалив е или не успява да суче ефективно, ако съм шеф със собствено мнение кога и по колко следва да работи моят човек, тогава поточната линия се задръства. Потреблението е намаляло. Това изпраща сигнал на тялото ми, че стоката не се търси. Тялото логично решава проблема като намалява продукцията. И хоп, световна икономическа криза! Логиката на нещата е толкова проста, че когато я схванах, когато разбрах, че силата е в мен и моето бебе,а не в случайността и късмета, си отдъхнах. Сега вече всичко зависи от нас двамата, бебе!

Кърменето не е само хранене!
Знаех, че ще кърмя, не съм имала вътрешна дилема по този въпрос. Но не знаех, че кърменето дава толкова много повече от естественото и здравословно хранене. Според последни изследвания, споделени от проф. Питър Хартман на конференцията на Ла Лече Лига „Пътят на майчиното мляко”, производството на кърма е възникнало при животните първо като имунологична защита, а по-късно в еволюцията е заело и хранителната си роля. Но не, не виждам смисъл да изтъквам пред бременното си АЗ предимствата на майчината кърма.
Няма смисъл, кърменето е норма. Все едно да започна да изтъквам предимствата на дишането. Предимствата ги знаех още от преди тази въображаема чаша капучино, споделена във времето. Това, което ме докосна, това, което даже ме ужили, беше обратният поглед на нещата. Не кърменето помага децата ни да са по-зрави, по-скоро некърмените деца често боледуват повече,по-трудно се справят с болестите,по-застрашени са от ушни инфекции,стомашно-чревни разстройства, ротавируси, водещи до обезводняване и др. „Добре, кърменето е защита, това го зная”-би казало бременното ми АЗ, нетърпеливо да се върне към работата си в офиса – „ Друго?” Има, за щастие, и то е това, което ме убеди, че кърменето пасва точно с моя стил на родителство. Кърменето не е само хранене, то е и успокоение, и приспивателно, и защита, и топлина, и комфорт, и обезболяващо, и общуване, и ... кърменето е любов. Бебето е прекарало девет месеца на тясно и топло място, слушало е приглушените звуци на моето тяло, усещало е живота навън през моето тяло, полюшвало се е в спокойствието на моята походка и сега, когато вече е навън, то отново търси най-близкото до познатия комфорт място. Ако съдим по филмовите бебета, това място е нежна бебешка кошарка с красиви чаршафчета и балдахин, разположено в средата на пищно нагиздена с играчки стая и задължително в компанията на пухкав мечо. Когато обаче нашето, истинското бебе не оцени обстановката с типичното холивудско гукане на онова, филмовото бебе, разбираме, че нещо в картинката не е наред. И като майки, разбира се, първо търсим вината в себе си. Дали не е гладно? Дали кърмата ми не му стига? Къде бъркам? Сега, отпивайки от почти изстиналото ми капучино бих казала на бременната си същност, че тя самата знае отговора. Естествената среда на новороденото бебе може би все пак не е в компанията на мечо. Да, мечо, спокойно, твоят ред също ще дойде! Естествената среда на истинските бебета е в прегръдките на мама, на тясно, топло, слушайки същите приглушени звуци от биещото й сърце, сучейки от гърдата и успокоявайки се от сигурността, че още е част от нея. Толкова скоро това време ще свърши и малкото човече ще се гмурне от обятията ти в една нова и неизследвана вселена.

Не, няма да го разглезиш!
Чувах често подмятания, съвети и реплики по темата. Това дете, то вечно ти е в ръцете! Няма режим! Това кърмене вече няма смисъл, само му вредиш! Няма никога да ти се отдели от полата! Ще го разглезиш! Признавам, страхувах се дълги месеци, че хората може и да са прави. Но се убедих, както ще оставя и бременното си АЗ само да се убеди, че възпитанието и кърменето са напълно съвместими. Всеки родител има стил на възпитание и вътрешното му усещане за правилно и грешно е пътеводителят, който му помага да не се изгуби. Щастлива съм да кажа на онези с репликите по-горе, „Ха, не стана така!” Детето ми израстна от привързано бебе в любопитно пристъпващо дете, за да поеме с леки и безгрижни подскоци към бушуващата от емоции и предизвикателства „градинска” възраст. Имаше кризи, както при всяко дете, а и още ги има. Ще ги има и занапред.

Не отказвай помощ!
 „Слушай, жено!Не си шесторъкият Шива, няма нужда да огряваш навсякъде. Остави близките ти да сготвят, изчистят и подредят къщата, рискуваш да не намериш тенджерите си на обичайното място,но рискът си заслужава. Сега имаш право на почивка! Ти си носила това бебе през всичките 9 месеца, изживяла си миговете на неговото раждане, а това си е сериозна работа. Сега имаш право да му се насладиш изцяло, а и то има право да получи майка си,истинска, прегръщаща, само негова.”
П.П. Ако някой ти предложи да ти подържи бебето, докато си изчистиш къщата, предложи му да поеме плавно и без резки движения към изхода, преди да се осъзнаеш колко много си му ядосана.

Общувай със себеподобни!
Първият път, в който попаднах на среща на Ла Лече Лига, се притеснявах малко и бях решила да си мълча повече и да слушам. Бях вече майка на кърмаче на около 4 месеца и общуването с майки с моята нагласа за родителство вече беше започнало да ме привлича. Пишех в кърмаческия подфорум, позволявах си да давам и по някой съвет. Но тази среща,на която бях решила да стоя встрани,ме изненада с приятната и приятелска атмосфера, с купичката овесени курабийки, която носеше една от майките, с неочакваната дори за самата мен съпричастност, която почувствах. Виждах деца над годинка, които тичаха наоколо като пощурели лястовици и от време на време пикираха към родните си гнезда, за да посучат от млякото на мама с тихо сумтене и примижал поглед. Виждах бебета, спящи блажено в шарени шалове, привързани за майите си. Виждах малки пълзящи дечица, изпълнени с любопитство и жажда за игра, да се търкалят щастливо по пода, докато майките им споделяха опит. Имаше и Лидер, единственият за тогава, която леко насочваше разговора в посоката на темата. Тя оставяше усещане у майките, че се чувства добре сред тях, това накара и мен да се почувствам на място. Майките разказваха, споделяха, търсеха помощ или даваха идеи. Дори и тези, които имаха затруднения, разказвайки за тях, изгряваха по-ведри и с повече увереност в себе си в края на срещата. Всеки можеше да вземе това, което му е нужно и да остави това, което не го касае. Към края на срещата се усетих, че се усмихвам и кимам, и споделям и осъзнах, че планът ми да остана сама и настрани вече е обречен. „Майчинство чрез кърмене е най-естественият и ефективен начин за разбиране и задоволяване на нуждите на бебето.” Това е част от философията на Ла Лече и вече е част от моята философия. На ставане, между скърцащите столове и подрънкването на празните чаши в ръцете на сервитьорката, искам да си кажа само още едно нещо.

Ще се справиш!  И ще ти хареса :)

 

понеделник, 28 февруари 2011 г.

Честита Баба Марта с овесени мартеници с катък и червен пипер

Признавам, че опитах да направя класически мартеници. Но не ми се получиха. Може би защото имах само червен конец, а може би защото докато сучехме конци с едното дете, другото се усука в остатъка от преждата. Когато материалите бяха категоризирани като "голяма, вече не толкова забавна и неизползваема червена маса", реших да импровизирам.

Ето я моята импровизация, стана лесно и беше (миналото време е проблемът на тези мартеници) вкусно. Е, надали ще дочакат щъркел, освен пощръкляло дете с формички за сладки в ръце не се брои :)




Ето как ги направихме:

В голяма купа смесих чаша смлени на брашно овесени ядки и чаша бяло брашно. Добавих сол и сода бикарбонат, мъничко и от двете. Залях ги с около 3/4 чаша олио и масло и размесих. после едно яйце, месене, малко вода, джвакане, добавих и още мъничко брашно, докато джвакането не премина пак в месене на тесто, подходящо за разточване. На този етап вече се двоумях дали да не направя пица, но за щастие нямах нужните продукти.
След като разточих тестото, малкия помощник Алекс изряза формичките на Пижо и Пенда, малко сърца, звезди и борчета, една гъбка и нещо, което той определи като голям бръмбар, ама без крака.
Опекохме произведенията до златисто и когато изстинаха, намазахме ги с катък (за бялото) и поръсихме с червен пипер (за червеното)

Ето на, Баба Марта бързала, мартенички вързала :)

Честита Баба Марта на всички!