петък, 9 септември 2011 г.

Торта "Тура ми Сийка" или как се прави десерт в екстремна ситуация

Знаете, обичам да готвя. Но вероятно още не съм споменала, че и синът ми обича да готви. Той е на почти 5 г., зодия Скорпион и гледа телевизия "Фиеста" със същия ентусиазъм, с който гледа и анимация. Той е убеден, че знае всичко и вече е велик готвач, заслужаващ собствено телевизионно шоу.
Днес Алекс се събуди с мисията да ме накара да приготвим торта. Торта със сметана, бишкоти, шоколад ... аха и да стане Тирамису. Но ето как благодарение на милото ми семейство, импровизираното тирамису се превърна в торта "Тура ми Сийка".
  




Необходимите продукти:

-шоколад
-банани (2 бр., останаха неизползани около 60% от тях)
-праскови
-мляко, заквасена сметана, кисело мляко, крема сирене и ако имате друго млечно произведение в хладилника, вероятно можете да "турите" и него
-бишкоти
-какао
-сушени боровинки, (не са необходими за тортата, но главният готвач ги поиска и после ги изяде докато чакаше).
-диск с филмче, сапун и сок (нямам идея защо, но в магазина Алекс беше категоричен, че са наистина необходими).
-още шоколад
- търпение 

За крема:

Чувала съм, че мога да разтопя шоколада на парна баня, започвам, но Алекс иска да бърка, а шоколадът не се топи, става на топка и засяда в бъркалката.

"Мамооо, а сега как ще го измъкнеш от там? Дали да не го  оближа? Може ли аз да го разбъркам? Може ли да сложа лед?"

Няма място за паника. Повишавам температурата и шоколадът става като по телевизията, лъскав и гладък. Разбивам в голяма купа сметана и малко захар. Става хомогенно и красиво. Алекс налита като ентусиазиран кокершпаньол от купа на купа и иска да бърка. Давам му да мачка банан, на този етап без особена идея.  Той мачка мълчаливо около 4 безценни секунди, след което започва да пита:

"Мамоооо, готово ли е? Да сложа ли захар? Да сложа ли сметана? Какво да сложа? Сирене, топено сирене? Аааа, крема, добре."


На този етап още не знам за какво ще ползвам гореописаната смес. Но след като съм добавила шоколадът към сметаната, установявам, че кремът е прекалено сладък.
Без паника! Всичко може да се оправи с доброто старо кисело мляко. Добавям мляко, още мляко... кофичка мляко и нещата започват да придобиват по-хармонични краски.

"Мамоооо, може ли аз да бъркам? А може ли да сипвам мляко? Мамо, дръж миксера...опа...малко падна на земята, ама са само две капчици. Едната по-голяма, но другата е мъничка! Няма нищо..."

Кремът е готов, но в този момент забелязвам онази мешаница от банан, крема сирене и мааалко шоколад, като последното е волен щрих на майстор-готвача. Много е малко за да е отделен пласт, но пък е много за да се направя, че не съществува. А и в крайна сметка, съединението прави силата, изсипвам банановата смес при останалия крем. Следва вик:

"Мамооо, аз ще бъркам!"

Почти съм готова да започна да редя бишкотите и идва Старши. Поразбърква небрежно всяка паничка, поглежда в купата критично като един истински Рак. Решавам да го изгоня преди да е станало късно и... той проговаря:

"Хмм, тази торта би била чудесна с един хубав крем..."

И кажете ми сега, вие какво разбирате от тази реплика

А: Кремът ти не струва.
Б: Тортата би била чудесна с яйчено-ванилов крем.
В: Група извънземни ме отвлякоха, ампутираха чувството ми за такт и ме върнаха в кухнята.

Иииии, верният отговор е "Б", но май извънземните са  поокастрили търпимостта и шестото ми чувство.

Втори етап, подреждане на тортата.

Време е да наредя тортата и за целта търся един от подходящите за това съдове. Оказва се, че за това количество крем мога да използвам:

А: Леген
Б: По голям леген
В: Поцинкована кофа

За щастие положението не е толкова трагично, решавам да рискувам с малката стъклена тавичка на свекърва ми. Хубаво е да забравяш да връщаш чуждите вещи, винаги можеш да се изненадаш, че ги имаш и да ги вкараш в употреба.

Алекс е много доволен да дави бишкоти в мляко. Вероятно само режисьорът на "Титаник" е изпитвал по-голяма наслада. Слагаме пласт бишкоти, после крем и... добре де, решавам да наръся малко сушени боровинки. Втори пласт бишкоти, чувствам се уверена като Джулия Чайлд пред тава с кифлички. И тъкмо когато посягам да отворя втория банан за да го нарежа върху крема, чувам Старши зад гърба ми:

"Защо ти е този банан!? Не обичам тази комбинация, банан и шоколад, не я харесвам." 



Отдалечавам се от банана и се благодаря, че главният готвач играе на междузвездни войни с две боровинки и не може да издаде какво се случи с банан №1. Слагам праскова, оказва се правилното решение. Мразя да не съм права!

Постепенно тортата стига до предела на тавичката и вече е готова за уговорената почивка до след вечеря. Майстор-готвача ми помага да я наръсим с какао, това сякаш е единствената и прилика с тирамису до тук. Но пък шефа е доволен от свършената работа и се оттегля на заслужена почивка. Аз решавам, че тази торта е събитие, което заслужава да бъде описано. Един обикновен катастрофален ден със сладък край.


Бон Апети, Сийке!

сряда, 7 септември 2011 г.

New kid on the block или у дома с новото бебе


 автор: Ива Петкова за сп. Майчинство 2011

Ето на, вече сте майка! 
Раждането е било емоционално, еуфорично, уникално изживяване, кулминацията на едно дълго очакване. Той (а може би тя) е тук и кротко спи зад пластмасовата преграда на болничната кошарка. Прекарали сте няколко дни заедно, заобиколени от забързани визитации, уморени жени в дълги нощници, фаянс и трепетни телефонни разговори. 
С всичките си недостатъци на болничната атмосфера, знаете, че тези дни са били толкова наситени с емоции, че неминуемо ще ви липсват някой ден. 
А след час вече ще сте у дома с новото бебе...




Дали е странно, или съвсем очаквано, но често в разговор с майки на новородени бебета чувам репликата , „Де да можеше бебетата да идват с наръчник за експлоатация!”. Толкова много информация, толкова много „трябва”, които просто не сработват като по книгите. Сякаш не се справяте, както се очаква от вас или просто книгите са писани за друго бебе, не за вашето. И последното наистина е близко до истината, вие и вашето бебе сте уникални и инструкциите за употреба са скрити някъде там, във вашите инстинкти и в сигналите на бебето. Ето няколко идеи за възвръщане на комфорта, увереността и вярата в собствените ви сили, които са ключът към разбирането на нуждите на новороденото бебе. Надявам се това да отвори поне първата страница към наръчника за експлоатация на кърмачето, а нататък книгата ще я пишете вие.

I’m coming home,  I’m coming home, tell the world I’m coming  home! ... или пък не.
Новото бебе неминуемо е повод за празник и за роднините. Но обмислете дали е добра идея да си причините стреса на многото гости точно в този момент. Нормално е както майката, така и бебето да имат нужда от малко време насаме, за да установят спокоен ритъм на ежедневието си. Ако още от вратата бъдете посрещнати от добронамерени, но все пак чужди на ежедневието ви хора, ако всеки от тях ви дари с по някой съвет, заръка или още някое „трябва”, възможно е това да напрегне както вас, така и бебето.

Мама знае. Разбира се, ако имате възможност да се възползвате от съдействието на някоя от бабите на бебето или друг помощник, това е чудесна идея. Позволете й да почисти и сготви вместо вас, да ви направи чай или да донесе вода, да пусне пералнята или просто да бъде там, когато имате нужда от още един чифт ръце. Но не се притеснявайте деликатно да отклоните предложения от типа „Дай да ти подържа бебето, докато наготвиш” или „Аз знам по-добре как се гледа бебе, ти само гледай и се учи”.

Дайте си време, това е само трета среща. Първите дни може да са трудни, хаотични и объркани. Може би бебето ще бъде за пръв път с вас за 24 часа в денонощието и вероятно ще се държи неочаквано. Вие сте се срещнали с вашето бебе в мига на раждането, опознали сте се в първите дни, но в една малко по-различна, по-чужда среда, сега идва ред на третата среща, на която е време да си гласувате доверие, но и да не избързвате. Дайте си време да се сработите и да се аклиматизирате. Нормално е да има дни, в които бебето ви да иска да суче много на често, да заспива, след като е изсукало гърдата, а след 15 минути да се буди и да търси още. Това не е задължително да е свързано с глад. За бебето кърменето не е само хранене, то е и успокоение, и уют, и начин да преодолее по-лесно болката или да заспи. В ръцете на мама то се чувства на мястото си.

Холивудските и съседските бебета. Забелязали ли сте как във филмите бебетата винаги се раждат пухкави и красиви, спят с щастливо вдигнати ръчички сред дантелите на кокетни бебешки люлки, докато мама и тати се усмихват блажено над тях. А бебето на съседката, то се храни на три часа от самото си раждане, спи по цяла нощ и денем тихо гука в специалното си бебешко шезлонгче. Бебето на приятелката на лелята на свекърва ви вероятно се успокоява самичко, то няма нужда да бъде гушкано и спи откакто се е родило в собственото си легло. Истории много и винаги ще ги чуете в най-неподходящия момент. Бебетата обаче са различни, различни от холивудския образ, различни едно от друго, с различни потребности, различен ритъм и, за разлика от гореспоменатите, те са истински бебета. 

За разлика от холивудските бебета, истинските новородени имат нужда да сучат често, около 8-10 пъти в денонощие, понякога и повече. Не е невъзможно едно активно, силно, будно новородено да успява да изсуква гърдата за 20тина минути и след това спокойно да спи 3 часа. Но в първите седмици повечето новородени бебета имат нужда да бъдат кърмени на по-малки интервали и често да сучат по-продължително време.

Ако бебето ви е сънливо, ако не се буди за хранене, прави паузи, по-големи от 3 часа, може да е добра идея да инициирате кърмене, да го събуждате. Много хубаво не е на хубаво, както казват хората, прекалено продължителния сън при новородените бебета може да е предпоставка за проблем.  Нерядко бебетата са сънливи под въздействието на външни фактори като жълтеница, упойки и др. медикаменти по време на раждане. Ако се хранят често, това може да помогне да се справят по-бързо с жълтеницата (билирубинът, причинител на жълтеницата, се изхвърля с изпражненията). Но ако бебето прави прекалено големи паузи, храни се рядко или суче неефективно, това може да задълбочи проблема. Колкото по-малко се храни бебето, толкова по-малко сили има, толкова по-трудно изсуква гърдите и толкова повече спи. Това може да се отрази негативно върху наддаването, а и съответно върху количеството на кърмата.

Въпреки че бебето на съседката и малкото ангелче от филмите спи винаги в перфектно украсената си кошарка, повечето истински бебета се чувстват най-комфортно в прегръдките на мама, сучейки от гърдата й или просто спейки на топло и тясно. Слушайки звуците и гласовете и усещайки вибрациите, познати от деветте месеца в утробата, бебетата намират най-спокойното и познато място, от което имат нужда. В много култури, където Холивуд и производителите на стоки за бебета още не са толкова разпространени, майките носят бебетата си в приспособления, носилки или слингове, които осигуряват контакт с бебето и същевременно свобода на движенията за майката. Много майки се възползват от тези идеи и носят бебетата си в слинг или просто съчетават кърменето в комфортна поза с почивка и споделени мигове с бебето.

Разбира се, това не противоречи на нормалното желание на всяка майка да освободи ръцете си за малко, да има свободни моменти само за себе си или просто да си вземе топъл и разпускащ душ. Много майки са изобретили хитри трикове за внимателно отлепяне от спящите им кърмачета. Ако бебето се сложи да суче върху тънко одеялце или възглавница, а после се пренесе заедно с него в легълцето или в количката, вероятността да се събуди от докосването на студените чаршафи е по-малка. Някои майки намират за удобно да кърмят в легнала поза на голямо легло и когато бебето заспи, леко да се измъкнат, без да го местят. Много често бебетата спят по-добре, когато са на достатъчно тясно пространство. Една лека завивка, която да придържа ръчичките или оставянето да спи в количка (люшкането също може да помогне) може да се окажат търсеното решение. Често има трудни дни, в които нито една от тези идеи не сработва. Може да е полезно да кърмите бебето в слинг, докато се разхождате, да се заредите с много търпение и вярата, че всичко минава.

Нормално е! Много майки се чувстват объркани и подтиснати, защото се притесняват, че това, което прави тяхното бебе, се случва само на тях. Много често, когато майката сподели на някоя кърмаческа среща проблема си, разбира, че повечето майки са минали през подобни изпитания и тогава си отдъхва с облекчение. Не е сама!
Нормално е да сте изтощена и да ви се плаче. Нормално е да плачете от щастие, от изтощение или от умиление. Нормално е и да искате да гушкате бебето си постоянно, да го проверявате как диша нощем или да заспивате спокойно само когато под носа ви се носи сладката миризма на бебешка кожа. Също толкова нормално е да искате да прекарате няколко минути само със себе си. Нормално е да имате нужда от помощ, нормално е да бъркате. Нормално е да ви е трудно да взимате решения, които да се струват погрешни на околните.  Нормално е новороденото ви бебето да търси само мама, да иска да бъде гушнато сякаш постоянно. Също толкова нормално е и вашите приоритети да се променят.

Да поговорим! Колко би било удобно още в първите часове на срещата с Вашето бебе да има търпелив и подкрепящ човек, който да покаже някои малки тънкости на поставянето на бебето на гърда, да ви разкаже за нуждите му и да ви окаже подкрепа, когато сте неуверена или изплашена. А колко би било хубаво, когато си тръгвате от родилния дом, заедно с брошурите на производители на бебешки стоки и мострите козметика, да получите и насоки към кого да се обърнете, когато имате затруднения или въпроси за кърменето. Дали бихте се чувствали по-спокойни и уверени, ако знаете, че на една ръка разстояние има телефон, на който можете да зададете въпросите си за кърмене, да споделите притесненията си? А ако знаете, че близо до вас има цяла Ла Лече Лига група, майки с положителен опит в кърменето, които ежемесечно се събират и в приятна атмосфера обсъждат препятствията и приключенията, през които са преминали и поне един ЛЛЛ лидер или помощник по кърмене, когото може да потърсите, когато имате нужда? Ще се почувствате ли по-уверени и спокойни?
Хубавото е, че тези възможности вече не са само в сферата на разказите на майки, раждали и живеещи в чужбина. Не се притеснявайте да потърсите информация и помощ, когато имате нужда. Не се притеснявайте да зададете въпросите си, да споделите притесненията си. Включете се в някой от уебинарите или онлайн срещите, ако нямате възможност да посетите лекция наживо. Отделете малко време, дори и още преди да родите, за една Ла Лече среща или Бебешко кафе във вашия град, чуйте разказите на майките и се възползвайте от опита им. Вземете това, което ви се струва полезно, оставете излишното.


Можете да ни откриете на www.lllbg.org  или на националния телефон за консултации с Ла Лече Лига: 0888 555 385
Можете да зададете въпросите си за кърмене и захранване в подфорума за онлайн консултации на бг-мамма http://www.bg-mamma.com/index.php?board=85.0
Потърсете и групата ни във Фейсбук http://www.facebook.com/lllbg
Както и страницата на Бебешко кафе с Ла Лече Лига http://www.facebook.com/babycafe