събота, 25 декември 2010 г.

Thank you, Santa!

Тази Коледа добрият старец беше много отзивчив, донесе ни най-желаните подаръци, въпреки, че тези от семейството, които получиха подаръци, първоначално си мислеха, че искат друго. А тези, които си мислеха, че нищо не искат, получиха нещо незаменимо. И както си му е редът, Дядо Коледа беше почерпен с медена бисквитка и чаша мляко :)

Подарявам ви малка част от нашата трапеза и много топлина и аромат на канела!

неделя, 12 декември 2010 г.

Писмо от Дядо Коледа или как да убедя четири годишен, че оранжевото е бяло, а леопардът е тигър.

Част от вас помнят, че в последните дни настървено издирвах поръчания на Дядо Коледа в градината на сина ми (4г) "малък, пухкав, бял тигър с червени очи и отворена уста". Най-близкото до гореописания образ се оказа интерактивна играчка за над 100лв. Предколедната криза, която всяка година ме връхлита и инстинктът ми, че някаква полиестерна котка със стомах пълен с батерии не може да струва толкова, ме накара да изпадна в умерена криза на средния потребител. Разходих се из и-бей, но и това не помогна, тигърът си беше скъп и там.
И тъкмо когато прежалих сумата с примирената мисъл, че тигърът ще се измести шанса и аз да получа подарък, въпросния хищник еволюира в "леопард или гепард, ееееей толкова голям, на петна и със сини очи и зъби и да може да ходи..." Това ме изненада и озадачи.
 На този етап и след поредната обиколка по магазините, вече бях открила Тигърът, който си мислех, че ще свърши работа. Беше пухкав, голям и оранжев, а и носеше малко бебе тигърче в устата си. Симпатичен и много предразполагащ към гушкане, но не толкова реалистичен, колкото явно му се искаше на господин поръчващия.
Конкретиката, която Чичко Гугъл внесе изигра много лоша шега на Дядо Мраз и сега добрия старец се опасяваше, че като нищо ще разочарова автора на писмото. Проклинах несъобразителността си и новите технологии около 5 минути и реших да обърна играта в своя полза. Така, Дядо Коледа за пръв път (по мои изчисления)  върна отговор на детско писмо.

Писмото беше поставено в специален плик с коледни мотиви (с наличните подръчни средства, стара коледна картичка, тиксо и пожълтял празен пощенски плик). Надписано и адресирано до Александър, то стърчеше от джоба на баща му когато се прибра от работа. Изненадата беше голяма, до сега никой не му беше писал, още по-малко истинско писмо на хартия. След първоначалната изненада, Алекс заяви, че той е способен на много силно гушкане и ще съобщи на пиленцето, че ще се грижи за приятелите на Дядо Коледа. Беше леко объркан, защото реши, че става дума за истински живи тигри, но го уверихме, че добрия старец дружи предимно с играчки и едва ли ще прати истински тигри да живеят с софийски апартамент.

Сега ми остава само да седя и да чакам реакцията при вида на въпросните тигри в торбата на Дядо Коледа. Изкушавам се да ги оставя като подарък в къщи, защото в детската градина не са запознати с конспиративния ми план. Ако това сработи, вярвам, че ще се окаже the begining of a beautifull friendship и възможност за чудесна кореспонденция със света на приказките.

четвъртък, 14 октомври 2010 г.

Аксесоари за дискретно хранене


Откакто съм кърмачка, а това е от доста време, една несправедливост ме тормози и предизвиква творческия ми ум. Става въпрос за дискриминацията. Не, не ме разбирайте погрешно, аз не се чувствам дискриминирана, даже напротив. Фактът, че кърмя на обществени места се приема с усмивка, одобрение или просто учтив игнор. Като цяло кърмачките сме облагодетелствани, за нас работи цяла индустрия, която се старае да направи актът на хранене на малките ни кърмачета, максимално дискретен и непоказен. Това е добре. Винаги съм кърмила дискретно, без да показвам гърдите си, но не защото ме е срам от тях, а защото светът още не е готов за тази среща. Точно за това и се вдъхнових да създавам удобни, красиви и достъпни дрехи за кърмене. И тук усетих, че без да искам, помагайки за комфорта на кърмещата жена, съм станала част от машината за дискриминация.

Кърменето е хранене. Е не само, но в основата си е хранене. Аз, правейки блузи и аксесоари за кърмене, помагам на кърмачето да се храни дискретно. Това е добре. Но така, без да подозирам, аз дискриминирам всички, които се хранят по различен от кърменето начин. Не е честно. Защо само кърменето да бъде дискретно? Всеки има право да бъде насаме с храната си, да не дразни тя чувствителния взор на обществото и да ражда негодувание у масите (или по масите).

За да няма повече дискусии на тема "Морално ли е да се хапва дюнер на обществено място?", скромната ни марка предлага на вашето внимание аксесоари за дискретно хранене.

Малкото и кокетно чадърче за дискретно хранене от шише осигурява на вас и вашето бебе възможността да го нахраните без околните да бъдат преки свидетели на този интимен акт. Предлагаме го в различни цветове и десени, така че да пасва на всеки тоалет. Благодарение на тази иновация, обществото вероятно ще остане озадачено защо пазите носа на бебето си с чадър, но важното е, че няма да заподозре, че го храните.


Красиво и плътно импрегнирано наметало за дискретно похапване на пица, хамбургер или зингер
обединява много култури под покривалото на една цел, всички сме равни, всички се храним, да се постараем да го правим насаме.

За привържениците на националната кухня предлагаме ямурлук за консумация на боб с наденица, фередже за дюнер и сламена шапка с много широка периферия за патица по сечуански. Ръчно везано ветрило пък би било чудесно предпазно средство срещу любопитните погледи към вашия следобеден кейк или мъфин.

В тон със съвременната тенденция за рециклиране, предлагаме удобни кашони за еднократна употреба от рециклируема хартия, в които можете да влезете и изпиете чаша чай или кафе. За любителите на коктейли и разхладителни напитки, напълно разградимия чувал с принт на градски, морски или пуститен пейзаж ще ви създаде мигове на интимност и уют.

Приятна дискретност и добър апетит на всички!


неделя, 5 септември 2010 г.

Шамански бисквитени откровения



Ще започна с едно уточнение. Аз не мога да готвя. Обаче обичам да го правя. Обичам да си представям как съм наредила красиви и уникални ястия на 100 годишната ми дървена маса и разказвам на човечеството колко лесно е да създадат подобно съвършенство. От последното изречение само 100 годишната маса е реална. Обичам да си представям как заедно с малкото ми момченце режем и бъркаме здравословни, полезни и пращящи от витамини рецепти, а после той доволно облизва чинията и пита за още. От последното изречение само момченцето е реално. Но сега ми е паднало, ще споделя част от кулинарните си въжделения и експерименти и дано после няма тежки поражения върху последвалото ме човечество.

Имам си една мечта и си я имам откакто се сблъсках със спорта "захранване на бебе". Иска ми се да намеря магическата рецепта на полезните заместители на вредните детски изкушения. Знаете за силата на рекламата и въздействието и върху подрастващите лакомници. Ето с тези вятърни мелници си мечтая да се преборя и се надявам да ми помогнете с идеи.

Започвам с проста рецепта за бисквити, подходящи за запознаване на бебето с Глутена, без това задължително да го принуждава да се запознае и с приятелчетата му Пшенично нишесте, захар, растителна мазнина, обезмаслено мляко на прах, набухватели (калиев карбонат, винена киселина) и сол. Списъкът е примерен.


Домашни овесени бисквити за гризкане

Какво ви е нужно:
1 чаша фини овесени ядки
1/2 чаша пълнозърнесто или оризово брашно
2 лъжици зехтин или олио от гроздови семки.
1,2 чаши непожелано, но още годно плодово пюре или пасиран плод като круша, ябълка, нектарина и др.
щипка кафява захар и няколко гранулки морска сол (последните сложих от вещерски интерес, просто не може без щипка нещо си :) )

Нататък:
Изсипах ядките и брашното в купа и разбърках с олиото. Добавих пасираните плодове до получаването на лепкава каша. Щипка нещо си и готово, получи се това:



И някъде към този момент ме връхлетя комбинация от пълна пелена, телефонен разговор и мамоможелидамипуснешсамоеднофилмчемоляяяяя, та се наложи да въведа нов нюанс в рецептата. Така забърканата смес, покрита с фолио, замина да си отпочине около два часа в хладилника.

После, чудейки се как да постигна удобна за гризане форма на бисквитите, открих, че от пликчета за съхранение на замразена кърма става чудесен шприц :)



Наредените върху хартия за печене бисквитки изпекох на неясно колко градуса (печката ми е сърдита и не показва колко) за около 45 минути.



И резултатът е това:



И това :)



А това е следобедна бисквитена адаптация за батковци :) Потопих бебешките бисквитки в разтопен шоколад и се надявам 4 годишния кулинарен критик да одобри.



Добър апетит!

четвъртък, 15 април 2010 г.

Няколко Еко и Био алтернативи за постигане на "Фолк Дива" образ

Скъпи дами,

Някога питали ли сте се как (как, как, каааак) да постигнем онзи умопомрачителен, дори анимационен фйешън лук (за предпочитане кромид, да се избягва праз и чесън) на съвременните красавици? Искали ли сте и вашите гърди да противостоят на гравитацията както Люк Скайуокър на Тъмната страна? Мечтали ли сте да развеете дълги руси гриви, сред които главата ви да напомня на самотна шамандура в бурното море? Копнели ли да се събудите сутрин с готова прическа, грим и фигура напомняща произведение на изкуството (N.B. под произведение на изкуството автора има предвид автори като Пикасо, Рубенс, Мунк)?

От друга страна, ако вашата загриженост за планетата (голямата въртяща се топка, която обитаваме, не телевизионният канал) ви кара да се стремите все по-често да използвате думички като Био и Еко, тогава може би предложенията ни са точно за вас.

Ако се притеснявате за повечето си килограми
, не се превръщайте в жертва на диетите. Има по-просто решение, забременейте! Тогава всички ще очакват от вас да наддавате на тегло. Талията ви удобно ще изчезне за да не може никой да я обвинява, че не е достатъчно изваяна. На фона на корема, паласките ви ще бледнеят и от срам дори няма да си правят труда да изскачат закачливо от дънките.

И още един бонус, много малко хора си позволяват (обикновено от страх от ненадейна травма причинена от тежък обект) да споменават думите "бременна" и "дебела" в едно изречение. А онези, които все пак направят тази грешка, спокойно можете да анатемосате, наплюете, стъпчете, сритате в глезените и после пак наплюете. Това комплексно упражнение ще ви разведри и отпусне почти колкото йога за бременни, а и вероятността да ви се размине е доста голяма. Хормоните оправдават всичко.

За пищен и стегнат бюст, предлагам да опитате нашата програма "Био Силикон". Този уникален метод започва да работи още през бременността, но най-ярко се забелязват резултатите още в първите дни след раждането. Накратко, лактирайте другарки! На прост български, за да не стават грешки, лактацията си е просто кърмене, да не се бърка с лакиране, лекция, лека атлетика и други вариации. Ще спомена някои от неминуемите предимства на този метод.

Био Силиконът е безплатен! Щете или не, получавате го като бонус към уелнес програмата "бременност и раждане". Длъжна съм да предупредя, че на последната страница на договора ви с миниатюрни бели букви на бял фон е ясно записано, че ако се опитате да прекратите процеса на лактацията преди изтичане на договора, производителя не отговаря за последствията и вероятността да ви застигне проклятието на Гравитацията е особено голяма. Дами, четете внимателно!

Био Силиконът се поставя неоперативно! По щадяща технология Био Силиконът се извлича от собственото ви тяло, като за целта имате нужда само от притурката "бебе" и упражнения с него по около 10 - 12 пъти в денонощие. Може да ви се струва трудоемко, но съвсем скоро ще забележите, че "бебе" може да работи дори и докато спите, четете, гледате телевизия или си почивате. "Бебе" може да се използва в движение, във всевъзможни пози, почиства се лесно (само ръчно пране), не изисква особена поддръжка и сервиз. "Бебе" е съвършена технология, обикновено то знае какво да прави за да задейства Био Силикона, но понякога се налага да прочетете добре инструкциите и да не забравяте простата максима: "What "бебе" wants, "бебе" gets!"


Био Силиконът е неизчерпаем ресурс! Само от вас и вашето "бебе" зависи колко дълго ще го ползвате. Можете да използвате както едно "бебе", така и две или три, едновременно или последователно, заедно или след известна пауза. Колкото по-дълго и повече пъти използвате "бебе", както и подобрената му версия за напреднали "дете", толкова по-успешно и продължително ще можете да се възползвате от благата на Био Силикона. Когато вече нямате нужда от продукта, възползвайте се от постепенно намаляващия работен режим на вашите устройство "дете" и се наслаждавайте на плавния сблъсък с гравитацията.

Предложената от нас уелнес програма съдържа още няколко чудесни аспекта, подпомагащи постигането на така мечтания образ (лук, праз или чесън).


Вашата коса ще придобие гореспоменатата визия след като многократно ще се изправя или накъдря сама само под емоционалното влияние на приложенията "бебе", "дете" и бонус приложението за тези от вас, които се обадят в следващите 10 минути, "свекърва".
Вече не се нуждаете от скъпи козметични препарати, нашата програма осигурява всичко необходимо за перфектния ви външен вид. Приложението "бебе" осигурява течни или полутечни субстанции, които редовно нанася директно върху вас. При употребата на приложението "дете" ще откриете уникалните възможности на уреда да оцветява, защрихова или префасонира неподозирани части от вас, домът или личните ви вещи.
Фитнес програмата ни ще ви изненада с функционалните си и практични вариации на упражнения от типа "то хвърля, ти вдигаш", "енергично забърсване на под, фотьойл или дреха с мокра кърпа", "жизнерадостни песнопения съчетани с вибрации, леки подскоци и подрусване" и най-новото, упражнението "търсене на онаяиграчкадетомиякупибабаидетопоследноявидяхподдивана".

И не на последно място искам да спомена, че Био Силиконът, както и цялата ни програма от серията "Родителство" са ЕкоЛогични и съобразени с тенденцията за опазване на планетата (пак говоря за кръглото нещо). Чрез използването на Био Силиконът, лишаваме светът от необходимостта да експлоатира известен брой крави, полянки, учени, работници, заводи, бурканчета и кутии. Е, светът, уви не се разминава с тях, но поне ние нямаме нищо общо.


В заключение ще спомена, че вече все повече известни дами се възползват от нашите предложения и се надяваме скоро да сключим договор за сътрудничество с "Планета" (вече не говоря за топката, която обитаваме).

сряда, 14 април 2010 г.

Лакталибани, новата световна терористична заплаха ?

Не е тайна, че от известно време нова терористична организация набира сила. Страховитите врагове на човечеството известни като Либералните Лакталибани от Лакатник са известни с покушенията си с БиоЛогично оръжие познато в някои среди като кърма. Засегнати от терористите са както най-малките невръстни бебета, така и все повече големи деца над 1 година. Забелязва се тенденция под струите на мародерите да попадат дори две, три дори четири годишни деца. Пагубното влияние на биологичната заплаха майките попадат още през бременността, като се най-мощно биват облъчени в първите дни след раждането.

Идеолог на организацията е небезизвестната
Анти-Бу , която наскоро се закани да лактира мало и големо, като започне от целия свят и продължи методично в посока "една отдалечена галактика". Въпреки умелата си дегизировка, някои от членовете на организацията наскоро бяха заловени по време на нагъл опит за терористична интоксикация над служител на реда.

Наш агент под прикритие научи, че Лакталибаните разработват съвършено нова и изключително опасна формула на основата на феромон с кодовото наименование "Ям зеле, кърмя със зеле". Тя предизвиква унищожителни колики у всеки засегнат, независимо дали е бил накърмен, напръскат или неволно помирисал въпросния феромон.

Изобретателката на опасната иновация, известна като Шаманката (наричана още Буба Мара, наричана още Кака Ванка, наричана още Мамоо, наричана още Уаааааааааааа) се заканва пред наш репортер да даде всичко от себе си (а това са си 75 кила плът, кърма и интелект) за да проправи пътя на Новия Ред.

Let The Milk Be With You!

Какво да правя?

Не ви ли се е случвало да си седите и да се чудите в мрачния дъждовен следобед: "Какво да правя сега?" Много наболял въпрос, особено ако точно в момента по някаква причина не искате да кърмите (и аз, като Буба Мара, най-често обичам да кърмя, макар не винаги).

Е, аз открих какво може да прави човек освен да кърми (и да шие с бод зад игла - аз това не го умея, мога само с бод пред игла, ама тогава не се получава шевица, а само дупки в плата; много интересно от арт-гледна точка, мисля скоро да организирам самостоятелна изложба на набодените от мен платове и материи по тая технология).

В мрачни скучни дни обичам да нервирам Шаманката (която напоследък се нарича Буба Мара, въпреки че нито е буба, нито - паспорта й го доказва! - мара). Нервирана, тя излъчва специални феромони, които затворени в шишенце, издържат до десет месеца и чудесно плашат бесни кучета по улиците.

Една малка доза, внимателно освободена (в голяма концентрация песовете мрат и това после ни носи лош имидж - все пак не е желателно живите същества наоколо ви да умират, само като ви подушат!), действа чудесно - всички бесни, небесни, улични и домашни кучета се разбягват настрана с подвити опашки, както и собствениците им, наистина, последните не си подвиват опашките, въпреки че съм чувала да се оплакват "Ударих си опашката", а никаква опашка не се вижда. Това явление ще изследваме в някой друг пост.

Понякога си седя...

Понякога си седя и се чудя: какъв ли щеше да е животът ми, ако имах еластични ръце? Примерно, искаш да си вземеш кафе и хоп, протягаш се до другата стая, даже без да ставаш. Щеше да е страшно практично, особено докато съм заета с кърмене (казах ли ви, че обичам да кърмя?) Също така щеше да е удобно да подавам дребни неща през балкона, без да слизам седем етажа надолу и после пак нагоре (защото ако си остана долу, няма да ми е удобно).

Обаче после като се замисля, колко ли дълги ръкави щяха да ми трябват за тези еластични ръце? И се отказвам.

Обичам и да не кърмя

Понякога обичам и да не кърмя. Много е изненадващо, особено за бебето. Но такъв е животът. Несправедлив. Когато не ми се кърми, обичам да се занимавам с различни дейности. Например - бод зад игла. Това е много сложно умение, което датира от древни времена. Много древни. Все пак, аз съм родена в далечната 1977-ма година. Тогава динозаврите вече не ходеха по Земята, но почти толкова отдавна беше. Затова сега намират разни кости - от динозаври. Те, за съжаление, са оголени. Човек една супа не може да си свари с тях, камо ли - рагу или друга вкусна манджа. Затова и ви казвам - животът е несправедлив. Особено ако си динозавър, предполагам.

Аз обичам да кърмя

Обичам да кърмя. Обичам да лактирам. От мен да тече мляко. Да тече, но и да пръска. Като ме опръска, се бърша. Като опръска бебето, го мажа. Все пак Клеопатра се е къпела в мляко, значи не може да е вредно. Ще взема да се мажа и аз. Да ми стане хубава кожата. Тогава всички ще ме харесват и ще ми издялкат египетска статуя. А може би даже цял Сфинкс. Или Свинкс, понеже след раждането, разбирате ме, нещата стоят малко в повече. Това ми дава сили. Например - сили да гърмя по хората. Дори по Бу, която е нечовек и пише глупости в чисто новия ми блог!