вторник, 28 юли 2015 г.

Среднощно за август...





Август ти блести в очите
и ти носи прах и жълти хоризонти.
На Август зеленото е скъпо
и го вдишваш до насита
и до край.


Август е на пътя и на палците,
вдигнати към дивите ята.
Август е на графици в агония
и на празни улични платна.








Август е за скритите мечтатели,  
онзи миг, и място, и поток,
от животодвижещо затишие,
приливно полепнала любов.


Август е за потно отвращение,
за тълпи от чужди мисли грозни,
за морето, чакащо и стенещо
да отпуснеш пръсти в мокрите му ноздри. 


Август е парче на Флойд, което
приглушено капе от перваза.
И като надвиснал облак знаеш,
чакаш капки по лицето си.

 Ива Петкова


Работа и кърмене – една възможна мисия


Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

Предстои отново да честваме Световната Седмица на Кърменето. Тази година темата ми е особено близка, "Кърмене и работа. Възможно е!". Затова ще споделя отново този материал, писан от мен за сп. Майчинство и deteto.info някъде около далечната 2011г.

А ако темата Ви е близка, предстояща, тревожна, носталгична или просто искате да почерпите или споделите опит, посетете и тази година събитията на Ла Лече Лига в цялата страна. Очаквайте повече информация на www.lllbg.org


Наскоро прочетох изследване, поставящо въпрос пред жени в детеродна възраст, какво биха избрали, кариера ИЛИ дете. Резултатът беше без значение, въпросът е подвеждащ. Какво бихте избрали дишане или хранене, ходене или лежане, ден или нощ… Това са неразривни части от едно цяло, защо трябва да избираш? Така си мислех тогава и продължавам да вярвам в съвместимостта и неразривното цяло на жената като професионалист и жената като майка. А и колко още има…

И с кърменето се оказа така, защо да избираш? Много майки, по целия свят, дори и в държави с (да, възможно е!) по-тежка социална политика, по отношение на майчинството, съчетават кърменето, на бебетата и децата си, с работа. И всеки път, когато майки на срещите на Ла Лече Лига, на тема „Кърмене и работа“, споделят личен опит, се убеждавам колко много различни решения се намират. 
Колко ценен опит може да бъде споделен, когато въпросът не е „ИЛИ“, а „КАК“. 
 
Искам да споделя историите на няколко майки, както и своя опит с всяко от двете ми деца. Възможно е да намерите идеи за справяне с вашето „ИЛИ“, а може би вашият споделен опит ще даде увереност и сила на други майки.

Спомням си дните, когато бях бременна на последната права,  преди да родя първото си дете.  Въпреки силната си убеденост, че ще кърмя, бях  уверена в решението си да се върна на работа,  след като детето ми навърши три месеца. Представях си смътно как ще хранят бебето ми с изцедена кърма, в главата ми се оформяше достойна за реклама картинка на доволна баба, полюшкваща спящо бебе и аз, която весело се завръщам от офиса, за да започна да разпръсквам любов и признателност над всички. Но както стана с много други неща, появата на бебето промени коренно нагласата ми. 

Когато вече бях реална майка на реално бебе, реалността ми подсказа, че бебето ми има много по-голяма нужда от мен, отколкото съм предполагала.

За бебето аз бях цялата вселена. Аз осигурявах не само храна, но и спокойствие, сигурност, обезболяващо, приспивателно, удобно легло и игрална площадка. От моята прегръдка, детето ми постепенно започваше да изследва светa наоколо, с пълната увереност, че има мен зад гърба си. 
Осъзнах, че времето прекарано със сина ми, в първите месеци и години на живота му, не са мое задължение, а моя привилегия. Полагат ми се по право.
Досега  бях  работила много, бях носила бебето си 9 месеца, бях го родила и сега заслужавах да му се насладя пълноценно. А кърменето, което до преди раждането за мен беше просто начин да нахраня детето си, постепенно се превърна в сладък, топъл и уханен ритуал, който ми даваше минутки спокойствие да съзерцавам и общувам с моето бебе. За щастие, с моята професия и благодарение на интернет, изборът „работа ИЛИ бебе” вече не беше  толкова полюсен. Можех да работя от вкъщи и да намирам начини за допълнителен доход. Със задоволство установих, че много от митовете, за живот с бебе, се оказаха невалидни за мен. 
Не, от майчинството не се затъпяваМайчинството засили и разви у мен уникалната способност да мога да върша поне 3 неща едновременно. И в тази бройка не слагам кърменето, това си беше работа на бебето.
Не, майчинството не ме лиши от социален живот Всъщност, станах доста по-социално животно. Докато прекарвах по 8+ часа в офиса не общувах и наполовина толкова, колкото общувам сега.
И не, кърменето не е ограничаващоКилометрите, изминати в разходки със сина ми, малките пътешествия, срещи и липсата на нужда да планирам отдалече,  ми дадоха доказателството, че кърменето е нашето решение за по-леко ежедневие. Кърменето се оказа  и перфектен мултифункционален инструмент и аз често го използвах и в работата си. Нали помните, храни, успокоява, приспива, УСПОКОЯВА…

Историята на Таня
Таня се върна на работа като мениджър в голяма компания когато бебето й беше на 6,5 м. Изборът за нейното семейство беше труден, но решението да се върне на пълен работен ден не търпеше отлагане. До почти 6-месечна възраст,  малкият  Ангел беше изключително на кърма, тъкмо беше започнал да получава малки количества твърда храна. Когато Таня тръгна на работа, кърмеше Ангел рано сутринта, в обедната почивка и след връщане от офиса. Първоначално тя изцеждаше кърма един или два пъти през деня. Баба, която помагаше за грижите за бебето, докато мама я няма, го хранеше с тази изцедена кърма, като плавно захранваше с  твърда храна. Постепенно нуждата от  цедене отпадна, Ангел продължи да суче в моментите, в които с Таня бяха заедно. На 1г. и 10м. Ангел тръгна на ясла и продължи да суче сутрин, вечер и понякога през нощта. „Беше трудно, имаше дни, в които усещах умора, напрежение и вина", споделя Таня. "Но сега знам, че предвид ситуацията, направих добър избор. Нещата постепенно се наредиха. Детето ми расте здраво, обичано и въпреки часовете раздяла, двамата се наслаждаваме на всеки миг заедно.“


Всяка майка най-добре може да прецени, за себе си, кога е дошъл моментът, в който да се завърне към работното ежедневие. Зависи и от професията, и от нагласата, а и много често решението лежи на чисто финансови основи. Понякога работа на половин работен ден, работа от дома или с гъвкаво работно време е приемлив вариант за много майки.  Важно е да се знае,  че българското законодателство защитава не само майката, а и кърмещата майка.  Правата ни са ясно определени, когато ги знаем, много по-рядко някой некоректен работодател би злоупотребил с нас. Майката, която кърми и работи има право на отпуск  по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж до навършване на 8-месечна възраст на детето й.  След навършване на 8 месеца, този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава, по преценка на здравните органи, докато е необходимо да се кърми детето. Тоест, нужна е бележка от педиатъра.

Споделено от Руми
„Върнах се на работа когато дъщеря ми беше сравнително голяма, на 2 г., споделя Руми.  Към този момент тя сучеше, само сутрин и вечер, за приспиване. Проблемите при нас дойдоха от трудната й  адаптация в градината, тя трябваше изведнъж да свикне с много промени, а за жалост нямаме баби, които да помагат. Първоначално използвах полагаемата ми се отпуска, като се разбрах с работодателя да я ползвам накуп, в края на всеки работен ден. Така успявах да взема Ани по-рано и да прекараме повече време заедно. Постепенно тя свикна с градината и аз бях по-спокойна. Вече ходи с желание, има приятели, но все още имаме нашия ритуал на гушкане, а доскоро и кърмене, преди сън.“


Когато разбрах, че ще имаме второ бебе, вече бях направила няколко големи избора в професионалното си развитие. Работех за себе си,  работех от вкъщи,  много динамично, понякога денонощно, много натоварено, като шеф сама на себе си се оказах ужасно взискателна.  Но пък това ми позволяваше да реша кога ще работя и кога ще изляза да поиграя с детето си. 
Рисунка: Ива Петкова, boobamara
С второто бебе не си правех илюзиите, че имам право на „ИЛИ“, вече имах и някои идеи как да съчетая кърменето, работата и живота с бебе и батко. Знаех, че няма да е лесно, но подозирах, че кърменето ще ми помогне. И така, работих с ентусиазъм през 9-те месеца, предадох последния си проект 6 часа преди да родя дъщеря си и започнах да работя по нов проект в момента, в който ентусиазмът да го осъществя ме завладя напълно. Беше лесно, бебето беше идеалният помощник. Тя просто спеше, сучеше, спеше, акаше (драматично) и пак сучеше и заспиваше. Помня как в една лятна вечер плетях плитки за поредния ми проект, докато малката душичка пееше причудливи песни от шезлонгчето. Друг път просто я слагах в слинга и отпрашвахме на разходка 2 в 1, малко в парка и малко по работа. Стана малко по-трудно, когато бебето се превърна в изискваща млада дама, която не търпи „след малко“ за отговор. Но и в най-напрегнатите моменти, с малко помощ от баба, тати, кърменето и (не казвайте на никой!) един айпод, зареден с детски песнички, нещата се нареждаха и случваха. Дали изборът ми е добър? Оказва се, че за мен и семейството ми е. И съм щастлива, че ежедневно се боря да няма „ИЛИ“ между мен, моите деца и моето призвание. (тук И е вместо НО, за да се избегне противопоставянето).
 
Разказът на Петя
„Исках да започна работа, знаех, че трябва“, разказва Петя. „Не че работата ми е много важна, не се чувствах особено удовлетворена, но тези средства щяха да ни дойдат добре. Когато се върнах на работа, обаче, усетих, че това не е очакваното завръщане. Екипът беше променен, гледаха ме някак скептично, а аз постоянно мислех за бебето си. Надявах се да мине, да се адаптирам. Странното е, че Любчо свикна много по-бързо с раздялата, отколкото аз. Той остана вкъщи с баба си, а съпругът ми работеше на смени и често си беше вкъщи. Любчо се чувстваше спокоен с тях, а когато ме видеше се залепваше за мен като малка вендузка и така прекарвахме поне половин час в кърмене, гушкане и блаженство. Липсваха ми тези моменти, по цял ден ми липсваха. Стана ми много трудно да ходя на работа с желание. Напрежението ми идваше в повече и не можех да спя нощем. Когато Любчо спеше спокойно,  аз използвах да се занимавам с нещо, което да ме отпуска.  Продължих и развих хобито си да правя ръчно изработени бижута. Без особени очаквания оставих няколко комплекта в галерията на приятелка и нещата се харесаха на хората, търсеха ги.  Известно време съчетавах работата, грижата за семейството и бебето и майсторенето на бижута.  Един ден, след като го обсъдихме със съпруга ми, взехме решение. Напуснах работа и останах вкъщи. Грижех се за Любчо, за домакинството, за къщата и винаги ми оставаше време за новото ми начинание. Да, средствата ни намаляха, но не съжалявам, справяме се. А Любчо вече е голямо и щастливо момче и още е кърмаче.“

Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

четвъртък, 2 януари 2014 г.

За Мила и белите мечки

Трябва да започна отдалече. Един ден, както вече все по-рядко се случва, неочакваното стечение на обстоятелствата ме срещна с майката на Мила. Има такива срещи, просто усещаш, че ще харесаш човека отсреща и всички условности губят смисъла, който са носили досега. Голямо капучино, сладки приказки в подножието на една уникална в простотата на пресъздаване на емоциите изложба... но за това, друг път. Тогава знаех малко за тяхната история, но когато видях и някак встъпих в тази приказка, успях да я почувствам с всички усещания, които предизвикват истинските истории.



И така, един ден се отзовах въвлечена в очакването на едно дете, което беше толкова очаквано и толкова съществуващо и сякаш идваше много от далече с Името си и с всичката сила на света. Искаше ми се да направя нещо за нея. Затова се замислих какво е това, този образ, който може да я преведе и защитава през полетата на несигурност и вперени погледи. На какво ми прилича тя... Тогава си спомних картина от този филм. "Златния компас", много магичност, не малко мрак за разбиване и пътешествие, обусловено от непреодолимата нужда нещата да се Случат. Така си представих Мила, яхнала бяла полярна мечка.
Когато търсех тази снимка в нета, намерих я на това място lenita.blog.bg в комплект с вдъхновяващата информация, че главен аниматор на този филм е българин, Емил Симеонов. "Златния компас" печели "Оскар" за визуални ефекти през 2007г.




Първия опит да направя изобразя мечката на Мила беше леко плах, всъщност на Мечката и липсваше драматичност и магичност.
Но какво пък, ето я:




Много се дразня когато не успявам да дам образ на идеите си. Направо побъркващо. Дори и опитите ми да напиша приказка се изплъзваха по безснежните предпразнични денонощия. 

А моята Мечка за Мила драскаше затворена в опакованото ми въображение и искаше да излезе. Така както Мила щеше да излезе и да се срещне с майка си, с отброяване на дните, чакане и вихрушки от мисли, тревоги и пожелания.
И така, няма да се дам, Мила ще си има Мечка! Нов опит...

А през снежните полета, докато всички чакаха добрия край на едно дълго пътуване, малко момиче яздеше Бяла Мечка с пълната увереност и лекота, на която е способна. Те и двете знаеха, че нищо няма да ги спре да се приберат у дома.


"Мамо, защо рисуваш толкова драматично?" - каза надничащият зад гърба ми Алекс.


Мила, добре дошла, ще се радвам да се запознаем скоро.

неделя, 2 юни 2013 г.

Буба Мара. Да отпразнуваме майчинство.

Преди година тази част от блога започваше така "Освен да дава публичност на безумните ми хрумвания в областта на лакталибанството и кулинарните експерименти върху деца от 6 до 136 месеца, този блог има за цел да предлага на света възможността да кърми в удобни, функционални и красиви дрехи.
Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble
Но наскоро се замислих, че не правя дрехи за кърмене, поне не само. Създавам продукт за майки. А майка станеш ли веднъж, то си е за цял живот. Ще попитате, защо пък на майките да им трябват отделна секция дрехи, какво им е по-различното? Нищо, просто са специални. Когато бебето започне да расте в корема, повечето хора около нас ни гледат с умиление и ни споделят колко сме красиви. Но колко би било прекрасно докато се променяме и дрехите да се променят с нас, така че да продължават да са удобни, да не откриват кръста и корема при леко движение или да не карат бюста ни да се чувства сякаш се опитва да избяга. От мига, в който започна моето майчинство, реших, че носенето на скъпи гащеризони и палаткоподобни дрехи за бременни не е за мен. Сега вече знам, че не само аз се чувствам така. Все пак, бременността беше единствения период за моята фигура, когато корема конкурираше паласките. С две думи, изглеждах чудесно.
Най-хубавото, което се старая да вложа във всеки модел е възможността да се кърми лесно, комфортно и дискретно. А освен това, благодарение на всяка от вас, споделила мнение, препоръка, похвала или критика, моделите стават все по-добри, еволюиратКолкото и добре да съм тренирана в изискванията и законите на производството на дрехи (да, работила съм в завод, истински!), не можах да надмогна желанието си да давам повече. Роклите започнаха да придобиват собствен характер и емоции, придружени с ръчно изработени аксесоари от плат и дървени мъниста. И много, много Цвят. 



 А мотивацията ми е   дрехите да продължават да подчертават красотата на всяка майка и след като е родила. Знаете, единици са тези, които си тръгват от родилния дом с дънките от преди бременността. Често дори и те се чувстват  като обути в току що купени и стягащи обувки с новата промяна на тялото.
Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble
Дрехите, които създаваме се развиват в посоката да подчертаят красотата, да помогнат на увереността и да улеснят ежедневието на всяка майка, която очаква или вече се е срещнала със своето бебе.

Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

Радвам се да споделя, че сред клиентите на Буба Мара има майки с вече големи деца и дами, за които майчинството още не е дошло на дневен ред, просто защото им харесват дрехите, защо пък да не ги носят. А, как пропуснах, татковците, батковците, децата, дядовците и бабите и всички важни за майката хора също могат да намерят по нещо за тях сред предложенията на Буба Мара. Достатъчно е да погледнете в галерията с печати или просто да ме предизвикате с нови идеи да изразя мислите Ви.

Много съм щастлива да споделя, че от скоро дрехите на Буба Мара гастролират успешна па света. С гордост мога да кажа, че преминахме и на други континенти. Отскоро майките в Румъния имат възможност да облекат дрехи от последните колекции, както и да носят тениски с дизайн на Буба Мара, при това на майчиния им език.

И така, Буба Мара е за Майките, за да отпразнуваме майчинството и всяка стъпка от него, да се радваме на телата си и чудесата, на които те са способни. За любимите, за подкрепата, за идеята и каузата, за да кажем "Обичам те!", за да сме заедно и да споделяме общите тревоги и радости.


Благодаря на всяка една от вас, споделили и помогнали тази мечта да живее и да се развива!

Заповядайте на страницата на Буба Мара във Фейсбук и разгледайте новите предложения.
За поръчки
или ако имате въпроси, пишете ми на boobamara.info@gmail.com
Boobamara. Celebrating motherhood!

Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble









Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble













 







понеделник, 14 май 2012 г.

10 неща, от които нямате нужда за срещата с вашето бебе!

автор: Ива Петкова, ЛЛЛ Лидер

Отново с удоволствие споделям тази статия, която написах и беше публикувана в за сп. Майчинство, бр. 57 .  Надявам се да ви е приятно да прочетете този различен списък за първата среща с новороденото бебе.

       Ако бременността може да се сравни с подготовка за пътешествие към една нова и екзотична дестинация, то ние, майките имаме 9 месеца да съберем багажа. Звучи лесно, сякаш имаш цялото време на света. Но всеки, който е събирал багажа за семейната почивка ще потвърди, че напрежението безспорно. Къде отивам, какво ще има там, ще ми стигне ли този багаж, а времето какво ще е, да взема ли чадър… И така, неусетно, в багажа се озовават вълнен пуловер (за всеки случай, какво като е лято?), книга за счетоводство и водопроводен ключ… 

Но, да оставим за малко настрана екзотичните дестинации и да поговорим за раждането, кърменето и някои неща, които можем да си спестим с чиста съвест при срещата с нашето бебе.

1. Дънките отпреди бременността. Голяма част от това, което ви е пречело да си връзвате обувките в последните месеци наистина ще изчезне след раждането. Но, уви, колкото и да ви е иска, вероятността да скочите отново в старите дрехи е малка. Тялото има нужда от още малко време за да се възстанови и ето няколко идеи, които могат да спомогнат това:
  •   Кърменето помага, изразходват се много калории и особено ако не се храните за двама, след първите месеци е възможно да се насладите на този удобен страничен ефект на естественото хранене.
  • Балансирано хранене (по една вафла във всяка ръка :) ) Е, може би не точно. Когато говорим за хранене по време на кърмене, често се срещат препоръки и ограничения в двете крайности. Майката или бива насърчена  да се храни за двама/трима и да приема какви ли не стимулиращи кърмата манджи и отвари, или получава дълъг списък с ограничения, забранени храни, които биха навредили по 378 начина на новороденото й бебе. Каква чудесна възможност да вмениш на майката усещане за обреченост и чувство за вина. Обичайно няма причина кърмещата майка да се ограничава или да се храни само с определени храни. Принципът „от всичко по малко“ често е най-удачен. Може да има положителен ефект, както върху тонуса и общото състояние, така и върху добрата физическата форма, ако се храните балансирано. Това означава да приемате от всички основни хранителни групи, да хапвате здравословно, доколкото е възможно, и да се наслаждавате на храната.
  • Малко спорт, чудесно! Спорт не задължително означава дълги и потни часове във фитнеса. Можете да спортувате заедно със своето бебе. Дълги разходки със слинг или количка - не е ли чудесно, че нашите улици са толкова… разнообразни като релеф, че самото прекарване на бебе в количка от точка А до точка Б може да се сравни с фитнес програма за напреднали!  Много майки избират да правят упражнения заедно със своето бебе, като го използват за противотежест. Това може да е чудесно време за игра и забавление за бебето. А ако обичате компанията, на много места вече се предлага и гимнастика или йога за мама и бебе. А защо не и малко танци? Танцът е зареждащ, отпускащ, емоционален начин да раздвижите тялото си. Освен начин за стягане и изразходване на калории, танците дават възможност да се заредите с положителни емоции, да се тонизирате и да разчупите както тялото, така и ежедневието си. Потърсете близо до вас школа по народни, латино или ориенталски танци. Ако това не е осъществимо, винаги можете да организирате танцови забави за близките ви майки и бебета. Разчистете пространство, пуснете музика, сложете бебетата в слинг и потанцувайте.
Какво общо има това с кърменето? Нищо конкретно, но усещането за щастие има връзка с рефлекса на потичане на кърмата. В този ред на мисли, положителните емоции могат само да помогнат. 

2. Залъгалки и шишета.  Залъгалките и шишетата (ако кърмите) са нещо, което е по-необходимо за производителите на бебешки стоки, отколкото за вас и вашето бебе. Залъгалката е нещо, измислено да замести гърдата и за жалост понякога дори я измества. В първите седмици от раждането на бебето, ползването на залъгалка крие риск от недобро сукане, съответно слабо стимулиране на гърдите, слабо наддаване, както и се свързва с отказ от гърда и ранно отбиване.  Специалистите по детско хранене и изследванията показват, че дори и когато бебето смуче залъгалка, без реално в момента да получава храна, се отделят стомашни сокове, което може да имат негативен ефект за бебето. Въпреки, че има кърмени бебета, които използват залъгалка, добре е да се има предвид риска и да не се предлага на бебето в първите 4-6 седмици. А ако изберете да предложите залъгалка след този период, добре е да е за кратко, за да се минимализират негативите.
Шишетата са нещо, което изобщо може и да не ви потрябва.  Бебето може да получава всичко, от което има нужда в първите месеци, от гърдата. Ако все пак има нужда бебето да бъде дохранвано за определен период, обмислете методи за алтернативно дохранване. Чашка, лъжичка, спринцовка, хранене с пръст или система за дохранване на гърда, са някои от вариантите, които нямат негативно влияние върху кърменето от гърда, каквото може да има дохранването с шише. Обърнете се към ЛЛЛ Лидер или помощник по кърмене, ако имате нужда от повече информация и помощ.

3.Кантар, за да претегляме бебето преди и след кърмене. Защо не, звучи като добра идея? Ще знаеш колко изяжда бебето, ще се справиш с несъвършенството на природата да ни създаде с неразграфени гърди. Но пък реално това може да е като бананова кора на пътя на майчината увереност.
Бебетата изсукват различно количество на всяко хранене, хранят се различен брой пъти в денонощието, променят се всеки ден. Когато майката се притесняват дали бебето получава достатъчно кърма, може да се изкуши или да бъде посъветвана да тегли преди и след кърмене. Но най-често вместо това да донесе търсеното успокоение, може да докара повече тревоги. От взиране в малкото, често може да се изпусне цялата картина. А и знаете, дори и най-перфектната везна дава отклонения. Когато теглите бебе, то се движи и това също „спомага“ за неточността. Когато съберете многократно отчетени неточни данни, резултатът от уравнението най-често е равен на паника на квадрат. 

Няколко идеи как да разберете дали бебето ви получава достатъчно кърма:
  • Бебето суче често и ефективно, на поискване или поне 8-10 пъти в денонощие.
  •    Пълни добре пелените, сменяте около 6-8 мокри пелени, от които поне 2-3 са наакани с количество колкото е кръгът, който се образува когато сключите палец и показалец  или повече.
  • Има вид на здраво, активно и жизнено бебе, не е апатично или летаргично, има добър цвят и еластичност на кожата (като щипнете леко кожата, бързо възвръща цвят и форма).
  • Усещате гърдите си по-празни след кърмене, кърменето не причинява силна болка и разраняване. Бебето суче ритмично и активно, може да се чува преглъщане или да се вижда как челюстта се движи.
  • Плавно и постепенно наддаване. Новороденото нормално губи между 7-10% от рожденото си тегло в първите дни, а когато раждането е протекло с много вливания на течности в организма на майката, възможно е процентът на изглежда по-голям. Обичайно теглото се възстановява до 14 ден, а след това кърмените бебета качват по приблизително 30 гр. дневно. Може да е добра идея, при съмнения за слабо наддаване, да помолите педиатъра да засечете едно седмично наддаване. Седмицата е достатъчно дълъг период, че да покаже тенденция и достатъчно кратък, че да се хване ако има проблем. Когато едно изключително кърмено бебе наддава минимум 110-200 гр. седмично в периода от 0 до 3м., вероятно всичко с храненето върви в добра посока.
Ако обаче новороденото ви бебе спи продължително (над 3ч.), не може да бъде събудено, бързо заспива на гърда и не суче ефективно, отпуснато е, има малко мокри и наакани пелени, а изпишканото е с наситен цвят и има неприятна миризма, добра идея е да се консултирате с педиатъра възможно най-бързо.

 4. Помпа, за да видите колко кърма има в гърдите ви. Още една привидно добра идея, представляваща  реално подложен крак по пътя на увереността. Причините това да не е добра идея са
  • Гърдата не е съд, тя не съдържа определено количество кърма, а произвежда толкова, колкото търсенето определя. Както е казал Мечо Пух, колкото повече, толкова повече.
  • Не всяка гърда може да бъде изцедена, не всяка майка се чувства комфортно да цеди. Когато изцеждането е придружено с напрежение, очакване за покриване на определени стандарти, стрес или дори и само мисълта, че това е неприятно, възможно е това да повлияе на рефлекса на потичане (негативните емоции могат да забавят отделянето на окситоцина, който е свързан с рефлекса на потичане). Това отчасти обяснява защо има толкова много успешно кърмещи майки, които не могат да изцедят и капка от гърдите си.
  • Гърдите ни са различни и различните помпи (независимо от цената) може да пасват на една майка, а за друга да е абсолютно неизползваема. Добра идея е, при нужда от изцеждане да знаете как да изцедите кърма на ръка. 

     Няколко случая, при които помпата може да влезе в употреба:
  •  Когато в първите дни кърмата слезе в прекалено големи количества, гърдите ви се препълват, а бебето не успява да изсуче всичко. Тогава може да е добра идея да изцеждате на ръка или с помпа по мъничко кърма, само колкото гърдата леко да отпусне и винаги когато усещате напрежение. Разбира се, можете да предложите и на бебето да посуче малко.
  •  Когато поради някаква причина след раждането сте разделени с бебето си за повече от 6 часа. Стимулацията на кърмата ,когато бебето е с вас е основно негова работа, но понякога майката и бебето са разделени и, за да получи тялото сигнал, че има търсене, може да е добра идея това да се стимулира чрез изцеждане. Ако раздялата с бебето се очаква да е по-продължителна, може да се обмисли вариант за съхранение на изцедената кърма или ако това е възможно, даване на изцедената кърма, за да се храни бебето с нея.
  • Когато бебето отказва да засуче. Временно изцеждане и хранене на бебето с изцедена кърма може да е работеща тактика по пътя за връщане на бебето към гърда.
  • Когато се налага да отсъствате и планирате да оставите изцедена кърма за някое от храненията. Ако не се налага да се върнете на работа бързо след раждането и изцеждането, за да оставите храна докато ви няма, се случва рядко, тогава е напълно възможно да се справите със задачката и без помпа, да изцедите на ръка. С помпа или на ръка, добре е да се има предвид, че ако не сте изцеждали регулярно, може да е добра идея да съберете необходимото количество на няколко изцеждания. Възможно е гърдите ви да са регулирали производството на кърма и да не се подадат лесно на този начин на извличане на кърмата.

    5. Кутия изкуствено мляко, за всеки случай. Представете си, че ви предстои да правите любов за първи път. Притеснени сте дали нещата ще се случат както го очаквате. И решавате за всеки случай да вземете вибратор в леглото (извинете грубия пример, не се стърпях J ). Дали това ще има положителен ефект…малко вероятно. Дали ще има втора среща? Все така малко вероятно :)
Когато имате кутия АМ за всеки случай, много по-възможно е да прибегнете към него в труден момент. Привидно това може да изглежда лесна възможност, но рисковете от дохранването, когато то реално може да се избегне, не са за подценяване. Всяка бутилка изкуствено мляко измества възможност в коремчето на бебето да влезе кърма, това от своя страна намалява стимулацията на кърмата и съответно количеството, което гърдите произвеждат. Хранените с адаптирано мляко бебета се будят по-трудно, правят по-големи паузи, защото храната която получават е много по-тежка и небалансирана към нуждите на човешкото бебе. Рискът от алергична реакция към белтъка на кравето мляко също не е за подценяване.
Факт е, че понякога се налага дохранване, понякога точното, преценено и обсъдено с неонатолога или педиатъра дохранване може дори да спаси кърменето. Когато бебето не се храни, то спи повече, няма сили и се получава порочен кръг. За да има сили да суче, бебето трябва да се храни.  По-малък риск има когато дохранването е с изцедена кърма, на следващата позиция застава възможността да се дохрани с донорска кърма (от банка за майчина кърма).  Чак след това се нарежда вариантът на дохранване с адаптирано мляко, като е важно педиатърът да предпише какво да е то. 

6. Притеснени реплики на близки от типа: „Стига ли му кърмата?“ Винаги ще има такива, а повечето от тях ще са израз на добронамерена загриженост. Това може да е демотивиращо и дори дразнещо. Поговорете с близките, уверете ги, че знаете какво правите, нека повярват във вас. Вие сте майката и като такава знаете най-добре от какво се нуждае вашето бебе. Ако и това не помогне, може би едно вложение в покупка на тапи за уши или МР3 плеър може да е оправдано :)

7. Негативният чужд или личен опит. Понякога се опасявам, че това е национална черта, но забелязали ли сте как познати и непознати жени имат силна нужда да споделят негативен опит за раждане и кърмене, когато говорят с бъдеща майка? А когато майка ви не е успяла да кърми, дали нейният опит се унаследява? Много малко от приятелките и обкръжението ви имат положителен опит с кърменето и при вашите срещи споделят главно плашещи и обезсърчаващи истории?
Е, това не се отнася за вас, вие пишете нова книга! Вашето кърмене няма връзка с кърменето на сестрата на снахата на съседката отдолу. Няма наследствена невъзможност за кърмене. А историята от дистанцията на времето може да звучи различно от реалността. Средата е важна, ако няма подкрепа може да е наистина трудно. Заповядайте на среща на ЛЛЛ и споделете притесненията си, вижте истински сучещи кърмачета в различна възраст, почерпете опит от майките им. Току виж вие пренесете онзи положителен опит в кърменето сред приятелките си и това се отрази на избора им за хранене при следващите деца. Ако ви е трудно да отблъсквате атаките, може да ви е полезно да използвате идеята от т. 6.

 8.Специално вибриращо, пулсиращо, подгряващо или пеещо чувалче за новородено бебе, което „идеално имитира майчината прегръдка“. Звучи странно? Е, има разработки в тази посока. Но това, от което се нуждае новороденото бебе, то намира в скута на мама, слушайки ритъма на нейното сърце, свито в топлата прегръдка между двете и ръце, опряло бузка до нейната кожа, засукало от гърдата на топло, тясно и сигурно. Нищо чудно, че до сега няма изобретение или машинка, която да може да замени това. А и не трябва!

9. Чувството за вина. Това чувство е типично за жените и специално патентовано за майката. Ако има трудности - майката бърка, ако нещата не се развият „идеално“ - майката е виновна. Майката като цяло е склонна да носи световната вина. Изкушаващо е. Опитайте да опаковате вината във фолио, да вържете камък на врата и, да я полеете с катран и посипете с пера и да я хвърлите от първия изпречил се по пътя ви мост. Изкрещете й да не се връща. Грешките, които правим, а ние всички ги правим, са опит, безценен и важен опит. Дори и само да предадете този опит нататък, заслужава похвала, не вина.

10. Медал „Идеалната майка“. Няма такова животно като идеалната майка. Ако не сте руса и синеока шведка*, с дълги поне 1.30см. бедра, която кърми бебето си приседнала изящно със сключени глезени във викториански стол и с усмивка казваща „Знам, съвършена съм“, то вие сте нормална майка. Нормалните майки са различни, многопластови и сложни, нормалните майки правят грешки, плачат и се отчайват, смеят се с глас на малките неща, променят се, имат върхове и спадове. Нормалните майки имат бебета, с които се научават да си пасват. Нормалните майки често се чувстват ненормални. Нормалните майки са прекрасни и вдъхновяващи!
* Ако сте висока, руса и синеока шведка с пристрастия към викторианска мебелировка, извинявам се, че използвам образа ви така нахално :)

И за финал, едно нещо, което може и да е полезно да вземете с вас на тръгване към срещата с новото бебе: 
 
автор: Ива Петкова, ЛЛЛ Лидер