вторник, 28 юли 2015 г.

Работа и кърмене – една възможна мисия


Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

Предстои отново да честваме Световната Седмица на Кърменето. Тази година темата ми е особено близка, "Кърмене и работа. Възможно е!". Затова ще споделя отново този материал, писан от мен за сп. Майчинство и deteto.info някъде около далечната 2011г.

А ако темата Ви е близка, предстояща, тревожна, носталгична или просто искате да почерпите или споделите опит, посетете и тази година събитията на Ла Лече Лига в цялата страна. Очаквайте повече информация на www.lllbg.org


Наскоро прочетох изследване, поставящо въпрос пред жени в детеродна възраст, какво биха избрали, кариера ИЛИ дете. Резултатът беше без значение, въпросът е подвеждащ. Какво бихте избрали дишане или хранене, ходене или лежане, ден или нощ… Това са неразривни части от едно цяло, защо трябва да избираш? Така си мислех тогава и продължавам да вярвам в съвместимостта и неразривното цяло на жената като професионалист и жената като майка. А и колко още има…

И с кърменето се оказа така, защо да избираш? Много майки, по целия свят, дори и в държави с (да, възможно е!) по-тежка социална политика, по отношение на майчинството, съчетават кърменето, на бебетата и децата си, с работа. И всеки път, когато майки на срещите на Ла Лече Лига, на тема „Кърмене и работа“, споделят личен опит, се убеждавам колко много различни решения се намират. 
Колко ценен опит може да бъде споделен, когато въпросът не е „ИЛИ“, а „КАК“. 
 
Искам да споделя историите на няколко майки, както и своя опит с всяко от двете ми деца. Възможно е да намерите идеи за справяне с вашето „ИЛИ“, а може би вашият споделен опит ще даде увереност и сила на други майки.

Спомням си дните, когато бях бременна на последната права,  преди да родя първото си дете.  Въпреки силната си убеденост, че ще кърмя, бях  уверена в решението си да се върна на работа,  след като детето ми навърши три месеца. Представях си смътно как ще хранят бебето ми с изцедена кърма, в главата ми се оформяше достойна за реклама картинка на доволна баба, полюшкваща спящо бебе и аз, която весело се завръщам от офиса, за да започна да разпръсквам любов и признателност над всички. Но както стана с много други неща, появата на бебето промени коренно нагласата ми. 

Когато вече бях реална майка на реално бебе, реалността ми подсказа, че бебето ми има много по-голяма нужда от мен, отколкото съм предполагала.

За бебето аз бях цялата вселена. Аз осигурявах не само храна, но и спокойствие, сигурност, обезболяващо, приспивателно, удобно легло и игрална площадка. От моята прегръдка, детето ми постепенно започваше да изследва светa наоколо, с пълната увереност, че има мен зад гърба си. 
Осъзнах, че времето прекарано със сина ми, в първите месеци и години на живота му, не са мое задължение, а моя привилегия. Полагат ми се по право.
Досега  бях  работила много, бях носила бебето си 9 месеца, бях го родила и сега заслужавах да му се насладя пълноценно. А кърменето, което до преди раждането за мен беше просто начин да нахраня детето си, постепенно се превърна в сладък, топъл и уханен ритуал, който ми даваше минутки спокойствие да съзерцавам и общувам с моето бебе. За щастие, с моята професия и благодарение на интернет, изборът „работа ИЛИ бебе” вече не беше  толкова полюсен. Можех да работя от вкъщи и да намирам начини за допълнителен доход. Със задоволство установих, че много от митовете, за живот с бебе, се оказаха невалидни за мен. 
Не, от майчинството не се затъпяваМайчинството засили и разви у мен уникалната способност да мога да върша поне 3 неща едновременно. И в тази бройка не слагам кърменето, това си беше работа на бебето.
Не, майчинството не ме лиши от социален живот Всъщност, станах доста по-социално животно. Докато прекарвах по 8+ часа в офиса не общувах и наполовина толкова, колкото общувам сега.
И не, кърменето не е ограничаващоКилометрите, изминати в разходки със сина ми, малките пътешествия, срещи и липсата на нужда да планирам отдалече,  ми дадоха доказателството, че кърменето е нашето решение за по-леко ежедневие. Кърменето се оказа  и перфектен мултифункционален инструмент и аз често го използвах и в работата си. Нали помните, храни, успокоява, приспива, УСПОКОЯВА…

Историята на Таня
Таня се върна на работа като мениджър в голяма компания когато бебето й беше на 6,5 м. Изборът за нейното семейство беше труден, но решението да се върне на пълен работен ден не търпеше отлагане. До почти 6-месечна възраст,  малкият  Ангел беше изключително на кърма, тъкмо беше започнал да получава малки количества твърда храна. Когато Таня тръгна на работа, кърмеше Ангел рано сутринта, в обедната почивка и след връщане от офиса. Първоначално тя изцеждаше кърма един или два пъти през деня. Баба, която помагаше за грижите за бебето, докато мама я няма, го хранеше с тази изцедена кърма, като плавно захранваше с  твърда храна. Постепенно нуждата от  цедене отпадна, Ангел продължи да суче в моментите, в които с Таня бяха заедно. На 1г. и 10м. Ангел тръгна на ясла и продължи да суче сутрин, вечер и понякога през нощта. „Беше трудно, имаше дни, в които усещах умора, напрежение и вина", споделя Таня. "Но сега знам, че предвид ситуацията, направих добър избор. Нещата постепенно се наредиха. Детето ми расте здраво, обичано и въпреки часовете раздяла, двамата се наслаждаваме на всеки миг заедно.“


Всяка майка най-добре може да прецени, за себе си, кога е дошъл моментът, в който да се завърне към работното ежедневие. Зависи и от професията, и от нагласата, а и много често решението лежи на чисто финансови основи. Понякога работа на половин работен ден, работа от дома или с гъвкаво работно време е приемлив вариант за много майки.  Важно е да се знае,  че българското законодателство защитава не само майката, а и кърмещата майка.  Правата ни са ясно определени, когато ги знаем, много по-рядко някой некоректен работодател би злоупотребил с нас. Майката, която кърми и работи има право на отпуск  по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж до навършване на 8-месечна възраст на детето й.  След навършване на 8 месеца, този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава, по преценка на здравните органи, докато е необходимо да се кърми детето. Тоест, нужна е бележка от педиатъра.

Споделено от Руми
„Върнах се на работа когато дъщеря ми беше сравнително голяма, на 2 г., споделя Руми.  Към този момент тя сучеше, само сутрин и вечер, за приспиване. Проблемите при нас дойдоха от трудната й  адаптация в градината, тя трябваше изведнъж да свикне с много промени, а за жалост нямаме баби, които да помагат. Първоначално използвах полагаемата ми се отпуска, като се разбрах с работодателя да я ползвам накуп, в края на всеки работен ден. Така успявах да взема Ани по-рано и да прекараме повече време заедно. Постепенно тя свикна с градината и аз бях по-спокойна. Вече ходи с желание, има приятели, но все още имаме нашия ритуал на гушкане, а доскоро и кърмене, преди сън.“


Когато разбрах, че ще имаме второ бебе, вече бях направила няколко големи избора в професионалното си развитие. Работех за себе си,  работех от вкъщи,  много динамично, понякога денонощно, много натоварено, като шеф сама на себе си се оказах ужасно взискателна.  Но пък това ми позволяваше да реша кога ще работя и кога ще изляза да поиграя с детето си. 
Рисунка: Ива Петкова, boobamara
С второто бебе не си правех илюзиите, че имам право на „ИЛИ“, вече имах и някои идеи как да съчетая кърменето, работата и живота с бебе и батко. Знаех, че няма да е лесно, но подозирах, че кърменето ще ми помогне. И така, работих с ентусиазъм през 9-те месеца, предадох последния си проект 6 часа преди да родя дъщеря си и започнах да работя по нов проект в момента, в който ентусиазмът да го осъществя ме завладя напълно. Беше лесно, бебето беше идеалният помощник. Тя просто спеше, сучеше, спеше, акаше (драматично) и пак сучеше и заспиваше. Помня как в една лятна вечер плетях плитки за поредния ми проект, докато малката душичка пееше причудливи песни от шезлонгчето. Друг път просто я слагах в слинга и отпрашвахме на разходка 2 в 1, малко в парка и малко по работа. Стана малко по-трудно, когато бебето се превърна в изискваща млада дама, която не търпи „след малко“ за отговор. Но и в най-напрегнатите моменти, с малко помощ от баба, тати, кърменето и (не казвайте на никой!) един айпод, зареден с детски песнички, нещата се нареждаха и случваха. Дали изборът ми е добър? Оказва се, че за мен и семейството ми е. И съм щастлива, че ежедневно се боря да няма „ИЛИ“ между мен, моите деца и моето призвание. (тук И е вместо НО, за да се избегне противопоставянето).
 
Разказът на Петя
„Исках да започна работа, знаех, че трябва“, разказва Петя. „Не че работата ми е много важна, не се чувствах особено удовлетворена, но тези средства щяха да ни дойдат добре. Когато се върнах на работа, обаче, усетих, че това не е очакваното завръщане. Екипът беше променен, гледаха ме някак скептично, а аз постоянно мислех за бебето си. Надявах се да мине, да се адаптирам. Странното е, че Любчо свикна много по-бързо с раздялата, отколкото аз. Той остана вкъщи с баба си, а съпругът ми работеше на смени и често си беше вкъщи. Любчо се чувстваше спокоен с тях, а когато ме видеше се залепваше за мен като малка вендузка и така прекарвахме поне половин час в кърмене, гушкане и блаженство. Липсваха ми тези моменти, по цял ден ми липсваха. Стана ми много трудно да ходя на работа с желание. Напрежението ми идваше в повече и не можех да спя нощем. Когато Любчо спеше спокойно,  аз използвах да се занимавам с нещо, което да ме отпуска.  Продължих и развих хобито си да правя ръчно изработени бижута. Без особени очаквания оставих няколко комплекта в галерията на приятелка и нещата се харесаха на хората, търсеха ги.  Известно време съчетавах работата, грижата за семейството и бебето и майсторенето на бижута.  Един ден, след като го обсъдихме със съпруга ми, взехме решение. Напуснах работа и останах вкъщи. Грижех се за Любчо, за домакинството, за къщата и винаги ми оставаше време за новото ми начинание. Да, средствата ни намаляха, но не съжалявам, справяме се. А Любчо вече е голямо и щастливо момче и още е кърмаче.“

Снимка: Изабел Басмаджиян, Mingle-mangle Photojumble

Няма коментари:

Публикуване на коментар