и ти носи прах и жълти хоризонти.
На Август зеленото е скъпо
и го вдишваш до насита
и до край.
Август е на пътя и на палците,
вдигнати към дивите ята.
Август е на графици в агония
и на празни улични платна.
Август е за скритите мечтатели,
онзи миг, и място, и поток,
от животодвижещо затишие,
приливно полепнала любов.
Август е за потно отвращение,
за тълпи от чужди мисли грозни,
за морето, чакащо и стенещо
да отпуснеш пръсти в мокрите му ноздри.
Август е парче на Флойд, което
приглушено капе от перваза.
И като надвиснал облак знаеш,
чакаш капки по лицето си.
Ива Петкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар