петък, 9 септември 2011 г.

Торта "Тура ми Сийка" или как се прави десерт в екстремна ситуация

Знаете, обичам да готвя. Но вероятно още не съм споменала, че и синът ми обича да готви. Той е на почти 5 г., зодия Скорпион и гледа телевизия "Фиеста" със същия ентусиазъм, с който гледа и анимация. Той е убеден, че знае всичко и вече е велик готвач, заслужаващ собствено телевизионно шоу.
Днес Алекс се събуди с мисията да ме накара да приготвим торта. Торта със сметана, бишкоти, шоколад ... аха и да стане Тирамису. Но ето как благодарение на милото ми семейство, импровизираното тирамису се превърна в торта "Тура ми Сийка".
  




Необходимите продукти:

-шоколад
-банани (2 бр., останаха неизползани около 60% от тях)
-праскови
-мляко, заквасена сметана, кисело мляко, крема сирене и ако имате друго млечно произведение в хладилника, вероятно можете да "турите" и него
-бишкоти
-какао
-сушени боровинки, (не са необходими за тортата, но главният готвач ги поиска и после ги изяде докато чакаше).
-диск с филмче, сапун и сок (нямам идея защо, но в магазина Алекс беше категоричен, че са наистина необходими).
-още шоколад
- търпение 

За крема:

Чувала съм, че мога да разтопя шоколада на парна баня, започвам, но Алекс иска да бърка, а шоколадът не се топи, става на топка и засяда в бъркалката.

"Мамооо, а сега как ще го измъкнеш от там? Дали да не го  оближа? Може ли аз да го разбъркам? Може ли да сложа лед?"

Няма място за паника. Повишавам температурата и шоколадът става като по телевизията, лъскав и гладък. Разбивам в голяма купа сметана и малко захар. Става хомогенно и красиво. Алекс налита като ентусиазиран кокершпаньол от купа на купа и иска да бърка. Давам му да мачка банан, на този етап без особена идея.  Той мачка мълчаливо около 4 безценни секунди, след което започва да пита:

"Мамоооо, готово ли е? Да сложа ли захар? Да сложа ли сметана? Какво да сложа? Сирене, топено сирене? Аааа, крема, добре."


На този етап още не знам за какво ще ползвам гореописаната смес. Но след като съм добавила шоколадът към сметаната, установявам, че кремът е прекалено сладък.
Без паника! Всичко може да се оправи с доброто старо кисело мляко. Добавям мляко, още мляко... кофичка мляко и нещата започват да придобиват по-хармонични краски.

"Мамоооо, може ли аз да бъркам? А може ли да сипвам мляко? Мамо, дръж миксера...опа...малко падна на земята, ама са само две капчици. Едната по-голяма, но другата е мъничка! Няма нищо..."

Кремът е готов, но в този момент забелязвам онази мешаница от банан, крема сирене и мааалко шоколад, като последното е волен щрих на майстор-готвача. Много е малко за да е отделен пласт, но пък е много за да се направя, че не съществува. А и в крайна сметка, съединението прави силата, изсипвам банановата смес при останалия крем. Следва вик:

"Мамооо, аз ще бъркам!"

Почти съм готова да започна да редя бишкотите и идва Старши. Поразбърква небрежно всяка паничка, поглежда в купата критично като един истински Рак. Решавам да го изгоня преди да е станало късно и... той проговаря:

"Хмм, тази торта би била чудесна с един хубав крем..."

И кажете ми сега, вие какво разбирате от тази реплика

А: Кремът ти не струва.
Б: Тортата би била чудесна с яйчено-ванилов крем.
В: Група извънземни ме отвлякоха, ампутираха чувството ми за такт и ме върнаха в кухнята.

Иииии, верният отговор е "Б", но май извънземните са  поокастрили търпимостта и шестото ми чувство.

Втори етап, подреждане на тортата.

Време е да наредя тортата и за целта търся един от подходящите за това съдове. Оказва се, че за това количество крем мога да използвам:

А: Леген
Б: По голям леген
В: Поцинкована кофа

За щастие положението не е толкова трагично, решавам да рискувам с малката стъклена тавичка на свекърва ми. Хубаво е да забравяш да връщаш чуждите вещи, винаги можеш да се изненадаш, че ги имаш и да ги вкараш в употреба.

Алекс е много доволен да дави бишкоти в мляко. Вероятно само режисьорът на "Титаник" е изпитвал по-голяма наслада. Слагаме пласт бишкоти, после крем и... добре де, решавам да наръся малко сушени боровинки. Втори пласт бишкоти, чувствам се уверена като Джулия Чайлд пред тава с кифлички. И тъкмо когато посягам да отворя втория банан за да го нарежа върху крема, чувам Старши зад гърба ми:

"Защо ти е този банан!? Не обичам тази комбинация, банан и шоколад, не я харесвам." 



Отдалечавам се от банана и се благодаря, че главният готвач играе на междузвездни войни с две боровинки и не може да издаде какво се случи с банан №1. Слагам праскова, оказва се правилното решение. Мразя да не съм права!

Постепенно тортата стига до предела на тавичката и вече е готова за уговорената почивка до след вечеря. Майстор-готвача ми помага да я наръсим с какао, това сякаш е единствената и прилика с тирамису до тук. Но пък шефа е доволен от свършената работа и се оттегля на заслужена почивка. Аз решавам, че тази торта е събитие, което заслужава да бъде описано. Един обикновен катастрофален ден със сладък край.


Бон Апети, Сийке!

4 коментара:

  1. Личи си, че се забавлявате у вас!

    ОтговорИзтриване
  2. Не бях чела по-увлекателна рецепта за торта :))

    ОтговорИзтриване
  3. Ей така не се бях смяла от доста време :-) Благодаря. Сигурна съм , че тортата се е получила страхотна на вкус:-)

    ОтговорИзтриване
  4. Znam kakvo e da si imash rak muj - UJAS!!!Samo kritika - da ne napravi6 taka 6toto niama da stane,i t.n. kato svekurvi sa!!!Ina4e tortata sigurno e bila mnoogooo vkusna?I ste se zabavliavali dokato ste q pravili!!!Bravo!!!

    ОтговорИзтриване