С удоволствие и нескрита гордост искам да споделя с вас моята първата статия, публикувана в сп. Майчинство. Тя е част от новата съвместна инициатива на Ла Лече Лига и сп. Майчинство, ежемесечна  рубрика за кърмене и захранване.

Разговор с бременното си Аз

Автор на статията е Ива Петкова, помощник по кърмене към Ла Лече Лига България за сп. Майчинство, www.deteto.info

Ако можех да седна на една маса със себе си, с бременното си за първи път АЗ и да споделя чаша капучино и есенцията на майчинството от сегашната си гледна точка, какво ли бих си казала? Сега си мисля, че бременността ми беше пропиляна в сравняване на колички и терзания дали ще се справя перфектно с майчинството. Губих време да търся „под вола теле”, да се самотретирам като „теле в железница” и да се поддавам овчедушно на страховете, наложени от филмови и обществени стереотипи. Иска ми се да можех да изпия тази топла напитка със себе си и да си кажа няколко неща, които да ми помогнат да изживея така пълноценно и жизнерадостно бременността си, както сега изживявам майчинството. Ето някои от тези неща...

Вярвай на инстинктите си, отговорите са в теб!
Помня как се терзаех какво ще правя с бебе на ръце и без българо-бебешки речник и старши инструктор. Дали ще се справя? Кой ще ми каже кое е правилно и кое - грешно? И на кого да вярвам? И ето, когато бебето ми се появи, усетих как отговорите сами изскачат от мен като от разлистена книга. Плачът на бебето ми отключваше силното ми желание да го гушна, да го вдигна и да го сложа на гърда. Усещането ми за правилно и грешно се изостри много и то предимно на интуитивно ниво. Нямаше книга, която да ме накара да държа бебето си гладно, защото.... (научно обяснение, което намирам излишно да цитирам), нямаше човек, който можеше да ме убеди, че да гушкам и нося новороденото си бебе е първа стъпка към падението на неговото възпитание. Майчинството ми даде ключ, който отключи в мен една уверена и интуитивна жена. И с израстването на децата ми с всеки ден усещах, че съм поела в правилната посока, дори и правейки грешки.

Нормално е да правиш грешки!
Перфектният родител бърка, знае го и се поправя. Перфектният родител взима решения, дори и когато има вариант те да са грешни. Перфектният родител показва на детето си, че и той бърка, че не е безгрешен и вездесъщ и че това е нормално. Перфектният родител знае, че няма перфектни родители. Сега го знам и аз.

Раждането не е като по филмите!
И слава Богу! Ужасявах се от представата си за главна женска роля в сценарий, в който аз лежа на количка, вързана като подивяло животно и крещя, докато група лекари с маски и пот на челата тичат до мен. Ужасявах се, че ще се налага да крещя, че ще ме боли, докато съм осветена и закована като опитно животно. С радост разбрах, че повечето холивудски сценаристи не са раждали. Раждането е много повече от това. То е емоционално, изтощително, възобновяващо, вълнуващо, треперещо, интимно и сладко-болезнено. Раждането
е нещо, което вършим аз и бебето, ние сме звездите в този филм, а лекарите и акушерите имат Оскар, но за поддържаща роля. Това помня аз, а ако знаех това, преди да родя, щях да очаквам събитието с по-малко опасения.

Кърменето е най-добрият начин за хранене на бебето ти!
Е, не че някога съм имала дилема дали да кърмя. Но отвсякъде чувах репликите „Ако имаш кърма...”, „Докато/когато кърмата ти спре...”, „Ако имаш късмет да имаш кърма...” Живеех с убеждението, че само богопомазаните кърмят и тайно се надявах да съм една от тях. От сегашната си гледна точка бих погледнала бременното си аз и бих й казала: „Момиче, търси логиката!” Само около 2% жени в световен мащаб имат реален здравословен проблем, който може да доведе до липса на лактация или недостатъчно кърма. Кърменето не е някаква награда, която получават само богопомазаните, кърменето е природният начин на защита и изхранване на нашия биологичен вид. Кърменето е логично.Когато бебето се роди, след него се изражда и плацентата и това дава старт на образуването на кърмата. Първоначално бебето изсуква капчици коластра, много мъничко като количество, но точно толкова, колкото е необходимо. Стомахчето на новороденото бебе е колкото черешка. Коластрата е първата ваксина, която бебето получава, първата защита, първата храна, първата прегръдка. След няколко дни, сучейки от гърдата, бебето започва да определя само колко количество храна да произвеждат гърдите на мама. Ха, изненада, бебето е шефът, то работи за храната си. Преди възприемах гърдите като съд, като чаша, която се пълни и изпразва, в която има или няма. „В чашата няма мляко” — минало свършено време. Сега знам — гърдите не са съд, те са по-скоро поточна линия. Кърмата, продуктът на моята фабрика, се произвежда на принципа на търсенето и предлагането. Ако има търсене, има и предлагане - пазарна икономика. Моето бебе, работникът, е най-важният фактор бизнесът да върви. Поточната линия произвежда кърма, а накрая на линията чака моят малък и гладен труженик. Колкото по-бързо и ефективно той изпразва поточната линия, толкова повече продукция преминава през нея, толкова повече кърма се произвежда. Ако работникът има проблем, поспалив е или не успява да суче ефективно, ако съм шеф със собствено мнение кога и по колко следва да работи моят човек, тогава поточната линия се задръства. Потреблението е намаляло. Това изпраща сигнал на тялото ми, че стоката не се търси. Тялото логично решава проблема като намалява продукцията. И хоп, световна икономическа криза! Логиката на нещата е толкова проста, че когато я схванах, когато разбрах, че силата е в мен и моето бебе,а не в случайността и късмета, си отдъхнах. Сега вече всичко зависи от нас двамата, бебе!

Кърменето не е само хранене!
Знаех, че ще кърмя, не съм имала вътрешна дилема по този въпрос. Но не знаех, че кърменето дава толкова много повече от естественото и здравословно хранене. Според последни изследвания, споделени от проф. Питър Хартман на конференцията на Ла Лече Лига „Пътят на майчиното мляко”, производството на кърма е възникнало при животните първо като имунологична защита, а по-късно в еволюцията е заело и хранителната си роля. Но не, не виждам смисъл да изтъквам пред бременното си АЗ предимствата на майчината кърма.
Няма смисъл, кърменето е норма. Все едно да започна да изтъквам предимствата на дишането. Предимствата ги знаех още от преди тази въображаема чаша капучино, споделена във времето. Това, което ме докосна, това, което даже ме ужили, беше обратният поглед на нещата. Не кърменето помага децата ни да са по-зрави, по-скоро некърмените деца често боледуват повече,по-трудно се справят с болестите,по-застрашени са от ушни инфекции,стомашно-чревни разстройства, ротавируси, водещи до обезводняване и др. „Добре, кърменето е защита, това го зная”-би казало бременното ми АЗ, нетърпеливо да се върне към работата си в офиса – „ Друго?” Има, за щастие, и то е това, което ме убеди, че кърменето пасва точно с моя стил на родителство. Кърменето не е само хранене, то е и успокоение, и приспивателно, и защита, и топлина, и комфорт, и обезболяващо, и общуване, и ... кърменето е любов. Бебето е прекарало девет месеца на тясно и топло място, слушало е приглушените звуци на моето тяло, усещало е живота навън през моето тяло, полюшвало се е в спокойствието на моята походка и сега, когато вече е навън, то отново търси най-близкото до познатия комфорт място. Ако съдим по филмовите бебета, това място е нежна бебешка кошарка с красиви чаршафчета и балдахин, разположено в средата на пищно нагиздена с играчки стая и задължително в компанията на пухкав мечо. Когато обаче нашето, истинското бебе не оцени обстановката с типичното холивудско гукане на онова, филмовото бебе, разбираме, че нещо в картинката не е наред. И като майки, разбира се, първо търсим вината в себе си. Дали не е гладно? Дали кърмата ми не му стига? Къде бъркам? Сега, отпивайки от почти изстиналото ми капучино бих казала на бременната си същност, че тя самата знае отговора. Естествената среда на новороденото бебе може би все пак не е в компанията на мечо. Да, мечо, спокойно, твоят ред също ще дойде! Естествената среда на истинските бебета е в прегръдките на мама, на тясно, топло, слушайки същите приглушени звуци от биещото й сърце, сучейки от гърдата и успокоявайки се от сигурността, че още е част от нея. Толкова скоро това време ще свърши и малкото човече ще се гмурне от обятията ти в една нова и неизследвана вселена.

Не, няма да го разглезиш!
Чувах често подмятания, съвети и реплики по темата. Това дете, то вечно ти е в ръцете! Няма режим! Това кърмене вече няма смисъл, само му вредиш! Няма никога да ти се отдели от полата! Ще го разглезиш! Признавам, страхувах се дълги месеци, че хората може и да са прави. Но се убедих, както ще оставя и бременното си АЗ само да се убеди, че възпитанието и кърменето са напълно съвместими. Всеки родител има стил на възпитание и вътрешното му усещане за правилно и грешно е пътеводителят, който му помага да не се изгуби. Щастлива съм да кажа на онези с репликите по-горе, „Ха, не стана така!” Детето ми израстна от привързано бебе в любопитно пристъпващо дете, за да поеме с леки и безгрижни подскоци към бушуващата от емоции и предизвикателства „градинска” възраст. Имаше кризи, както при всяко дете, а и още ги има. Ще ги има и занапред.

Не отказвай помощ!
 „Слушай, жено!Не си шесторъкият Шива, няма нужда да огряваш навсякъде. Остави близките ти да сготвят, изчистят и подредят къщата, рискуваш да не намериш тенджерите си на обичайното място,но рискът си заслужава. Сега имаш право на почивка! Ти си носила това бебе през всичките 9 месеца, изживяла си миговете на неговото раждане, а това си е сериозна работа. Сега имаш право да му се насладиш изцяло, а и то има право да получи майка си,истинска, прегръщаща, само негова.”
П.П. Ако някой ти предложи да ти подържи бебето, докато си изчистиш къщата, предложи му да поеме плавно и без резки движения към изхода, преди да се осъзнаеш колко много си му ядосана.

Общувай със себеподобни!
Първият път, в който попаднах на среща на Ла Лече Лига, се притеснявах малко и бях решила да си мълча повече и да слушам. Бях вече майка на кърмаче на около 4 месеца и общуването с майки с моята нагласа за родителство вече беше започнало да ме привлича. Пишех в кърмаческия подфорум, позволявах си да давам и по някой съвет. Но тази среща,на която бях решила да стоя встрани,ме изненада с приятната и приятелска атмосфера, с купичката овесени курабийки, която носеше една от майките, с неочакваната дори за самата мен съпричастност, която почувствах. Виждах деца над годинка, които тичаха наоколо като пощурели лястовици и от време на време пикираха към родните си гнезда, за да посучат от млякото на мама с тихо сумтене и примижал поглед. Виждах бебета, спящи блажено в шарени шалове, привързани за майите си. Виждах малки пълзящи дечица, изпълнени с любопитство и жажда за игра, да се търкалят щастливо по пода, докато майките им споделяха опит. Имаше и Лидер, единственият за тогава, която леко насочваше разговора в посоката на темата. Тя оставяше усещане у майките, че се чувства добре сред тях, това накара и мен да се почувствам на място. Майките разказваха, споделяха, търсеха помощ или даваха идеи. Дори и тези, които имаха затруднения, разказвайки за тях, изгряваха по-ведри и с повече увереност в себе си в края на срещата. Всеки можеше да вземе това, което му е нужно и да остави това, което не го касае. Към края на срещата се усетих, че се усмихвам и кимам, и споделям и осъзнах, че планът ми да остана сама и настрани вече е обречен. „Майчинство чрез кърмене е най-естественият и ефективен начин за разбиране и задоволяване на нуждите на бебето.” Това е част от философията на Ла Лече и вече е част от моята философия. На ставане, между скърцащите столове и подрънкването на празните чаши в ръцете на сервитьорката, искам да си кажа само още едно нещо.

Ще се справиш!  И ще ти хареса :)