Част от вас помнят, че в последните дни настървено издирвах поръчания на Дядо Коледа в градината на сина ми (4г) "малък, пухкав, бял тигър с червени очи и отворена уста". Най-близкото до гореописания образ се оказа интерактивна играчка за над 100лв. Предколедната криза, която всяка година ме връхлита и инстинктът ми, че някаква полиестерна котка със стомах пълен с батерии не може да струва толкова, ме накара да изпадна в умерена криза на средния потребител. Разходих се из и-бей, но и това не помогна, тигърът си беше скъп и там.
И тъкмо когато прежалих сумата с примирената мисъл, че тигърът ще се измести шанса и аз да получа подарък, въпросния хищник еволюира в "леопард или гепард, ееееей толкова голям, на петна и със сини очи и зъби и да може да ходи..." Това ме изненада и озадачи.
На този етап и след поредната обиколка по магазините, вече бях открила Тигърът, който си мислех, че ще свърши работа. Беше пухкав, голям и оранжев, а и носеше малко бебе тигърче в устата си. Симпатичен и много предразполагащ към гушкане, но не толкова реалистичен, колкото явно му се искаше на господин поръчващия.
Конкретиката, която Чичко Гугъл внесе изигра много лоша шега на Дядо Мраз и сега добрия старец се опасяваше, че като нищо ще разочарова автора на писмото. Проклинах несъобразителността си и новите технологии около 5 минути и реших да обърна играта в своя полза. Така, Дядо Коледа за пръв път (по мои изчисления) върна отговор на детско писмо.
Писмото беше поставено в специален плик с коледни мотиви (с наличните подръчни средства, стара коледна картичка, тиксо и пожълтял празен пощенски плик). Надписано и адресирано до Александър, то стърчеше от джоба на баща му когато се прибра от работа. Изненадата беше голяма, до сега никой не му беше писал, още по-малко истинско писмо на хартия. След първоначалната изненада, Алекс заяви, че той е способен на много силно гушкане и ще съобщи на пиленцето, че ще се грижи за приятелите на Дядо Коледа. Беше леко объркан, защото реши, че става дума за истински живи тигри, но го уверихме, че добрия старец дружи предимно с играчки и едва ли ще прати истински тигри да живеят с софийски апартамент.
Сега ми остава само да седя и да чакам реакцията при вида на въпросните тигри в торбата на Дядо Коледа. Изкушавам се да ги оставя като подарък в къщи, защото в детската градина не са запознати с конспиративния ми план. Ако това сработи, вярвам, че ще се окаже the begining of a beautifull friendship и възможност за чудесна кореспонденция със света на приказките.
